— Предполагам поне още три… — отговори той на Клиф.
— Няма да бързат да се обадят за помощ на инопланетяни, които трябва да пуснат в сградата.
— Е, ние сме готови. Остава и те да се приготвят — каза Клиф и сви рамене.
Вратата на магазина се отвори и удари дразнещия звънец, закачен над нея. Навет направи физиономията, която Клиф би определил като „откровено глуповата“, и вдигна поглед. И усети как лицето му замръзва. Срещу него стояха двамата военни на Новата република. Клиф тихо се изкашля до него.
— Тихо — изшътка Навет, усмихна се глупаво в допълнение към физиономията, с готовност заобиколи щанда и се насочи към посетителите. — Ден на печалба и радост или както там се казва — каза той с приятния, но настоятелен глас на търговец, решен да направи продажба. — Какво обичате, моля?
— Просто гледаме, благодаря — каза единият, докато двамата минаваха покрай редицата клетки.
Подхождат си, отбеляза Навет. И двамата бяха ниски, с леко прошарени кестеняви коси. Онзи, които беше отговорил, имаше черни очи, а другият — зелени. И сега, след като имперският агент ги приближи, черноокият му се стори познат.
— Разбира се, разбира се — отвърна Навет и заприпка наоколо им като типичен продавач. — Нещо определено ли търсите?
— Не точно — отговори зеленоокият и погледна към клетката на полпианците. — Това полпианци ли са?
— Разбира се — каза Навет. И двамата имаха лек корелиански акцент. — Познавате питомните животни.
— Донякъде — отвърна зеленоокият и го погледна с блясък в очите, за който Навет не даваше пукната пара. — Мислех, че ботанците са алергични към тях.
— Да, някои ботанци наистина са алергични — сви рамене Навет.
— И въпреки това сте ги донесли на Ботауи?
Навет направи изненадано изражение.
— Ами да — каза той и се опита гласът му да прозвучи леко докачено. — Това, че едни са алергични към нещо, не означава, че други няма да искат да си го купят. Не всички ботанци са алергични към тях, а и тук има доста други раси… — кихавицата на черноокия прекъсна думите му. — Ето…
виждате ли? — каза Навет и го посочи с пръст, сякаш кихавицата бе някакъв вид оправдание. — Сигурно тук има нещо, към което и той е алергичен. Но въпреки това влязохте, нали? И се обзалагам, че мога да намеря нещо, към което истински да се привържете.
Звънчето на вратата отново се обади. Навет се обърна и видя в магазина да влиза слаба възрастна жена. Дали не беше джебчийката, за която говореше Клиф?
— Здравейте — поздрави я той. — Ден на печалба и радост. С какво мога да ви помогна?
— Надявам се да можете — каза тя. — Имате ли ратер тистсти?
Гърлото на Навет пресъхна. „Какво пък беше ратер тистсти?“
— Май не съм чувал за такъв вид — предпазливо отвърна той. Глупаво беше да се преструва, че има познания, които нямаше. — Но мога да проверя в списъка и да видя дали не можем да ви ги доставим. Що за твари са?
— Немного разпространени — отвърна жената. Гласът й бе небрежен, но тя го наблюдаваше не по-малко внимателно от зеленоокия. — Малки и чевръсти, с жълто-кафяви райета по гърба и прибиращи се нокти. Понякога ги използват като пазачи на жива стока в планинските райони.
— Разбира се! — възкликна Клиф от другия край на магазина. Вторият имперски агент стоеше небрежно облегнат в ъгъла на тезгяха, а пред него нямаше и следа от електронния бележник, който без съмнение се намираше под горния плот. — Имате предвид кордулиански криси.
— О! Кордулиански криси! — възкликна Навет и кимна разбиращо. И за тях не бе чувал, разбира се. — Естествено! Просто не бях чувал за другото им име. Клиф, можем ли да ги доставим?
— Да проверя — отвърна другият агент и се престори, че едва сега вади електронния си бележник и го включва.
— Какви са тези животни? — попита черноокият, който стоеше пред аквариума на маукрените и ги гледаше някак злобно.
— Новородени маукрени — отвърна Навет, застана до него и с обич погледна през прозрачната пластмаса на терариума към малките гущерчета, които неуморно се боричкаха. — Излюпиха се тази сутрин. Сладки са, нали?
— Очарователни са — каза черноокият. Думите му съвсем не прозвучаха искрено.
— Ето ги — извика Клиф. — Кордулиански криси. Да видим…
Предавателят на Навет избипка.
— Извинете — каза той и извади уреда. Внезапно го обзе ужас. Ако това бе обаждането, което чакаха… — Ало.
— Търся собственика на търговския център за екзотични животни Навет — каза скован, но тревожен ботански глас.