— Аз съм — отвърна Навет, борейки се гласът му да прозвучи с неподправено глуповата жизнерадост. Това беше очакваното обаждане. И с проклетия им късмет идваше точно когато двама агенти на Новата република бяха при тях и слушаха. — Какво мога да направя за вас?
— Имаме малък, но неприятен проблем с инсектно нашествие — отговори ботанецът. — Досегашните ни опити да се справим бяха неуспешни. Сметнахме, че като търговец на екзотични животни може да имате предложение, как да се справим с проблема.
— Възможно е — отвърна Навет. — С Клиф се занимавахме известно време с унищожаване на насекоми, преди да се заемем с търговията. Какви са вашите?
— Непознати за специалистите ни — отвратено отвърнаха от другата страна. — Съвсем дребни, не се поддават на нито един от опитите за унищожаване и през произволни интервали всички започват силно да бръмчат.
— Може би са скронки — неуверено предположи Навет. — Те издават дразнещи звуци. Или афрени… един момент. Бас държа, че са металмити. Имате ли някаква електроника или големи машини?
От предавателя дойде сподавен звук.
— Да, имаме немалко — каза ботанецът. — Какво правят металмитите?
— Изяждат метала — отвърна Навет. — Естествено, не точно „изяждат“ метала, а извличат от него ензими, които…
— Не ми трябват физиологични подробности — прекъсна го ботанецът. — Как да ги елиминираме?
— Ами да видим — каза Навет и потърка замислено брадичката си заради агентите на Новата република. В очите на зеленоокия отново светна същият блясък… — Първо трябва да напръскате… Имате ли… да видя… „Кортрехан“? Това е кродиолин трехансикол, ако искате да знаете пълното му име.
— Не знам — отговори ботанецът. — Но съм сигурен, че можем да забъркаме.
— Преди да започнете, се уверете, че ще го прави някой, който е наясно — предупреди Навет. — Няма да постигнете нищо, ако издушите персонала си.
Последва кратка пауза.
— Какво имате предвид?
— Имам предвид да не издушите персонала си, какво друго да имам предвид? — отвърна Навет. В гласа му се прокрадна леко нетърпение. — Трябва да напръскате всичко, което могат да изядат, но също така трябва да оставите и ненапръскани места… — той въздъхна. — Вижте, това не е работа за аматьори. Ние имаме оборудване за пръскане. Използваме го за дезинфекция на клетките. Осигурете ни кортрехана, а ние с Клиф ще свършим останалата работа.
— Невъзможно — остро отвърна ботанецът. — Тук не могат да влизат инопланетяни.
— О! Добре! — Навет сви рамене. Очакваше автоматичното отхвърляне на предложението му. — Просто исках да помогна. Разполагате с достатъчно време да се отървете от едно люпило, преди да е нанесло огромни щети — той се намръщи, сякаш току-що му бе хрумнало нещо. — Само едно люпило е, нали? Когато бръмчат, един тон ли издават или няколко различни?
Отново последва пауза.
— Няколко различни тона — отвърна ботанецът. — Пет, може би шест.
Навет подсвирна.
— Пет!? О, Боже! Ей, Клиф… пет различни люпила. Е, успех! Искрено се надявам да успеете да се справите, преди да започне война между люпилата — и той изключи предавателя. — Пет люпила — тихо повтори имперският агент и поклати глава. — Олеле!
— Ужасно! — каза зеленоокият. Блясъкът в очите му все още не беше изчезнал. — Доста странни животни са тези металмити.
— Понякога идват с корабите — каза Навет и му се щеше да може да разгадае лицето му. Зеленоокият без съмнение изпитваше подозрения. Но дали само по отношение на Навет или и по отношение на металмитите? — Чувал съм, че идват и с миноците.
Предавателят му отново избипка.
— Извинете ме отново — каза той и отново извади уреда. — Ало?
— Отново е полеви диспечер Трибиа — с отвращение каза съшият ботански глас. — Говорих с вас преди минута.
— Да, спомням си — отвърна Навет. — Какво мога да направя за вас?
— Колко ще искате, за да ни отървете от металмитите? — отговори Трибиа.
— О, не много — каза Навет и внимателно потисна усмивката си. От тона на ботанеца бе ясно, че внезапната промяна на решението не бе негова идея. — Всъщност, докато пръскате с кортрехан… ами вижте… служителят от митниците каза, че ни е необходимо специално търговско разрешително, за да продаваме извън Древстран. Осигурете ни разрешителното и ще го направим безплатно.
— Безплатно? — подозрително повтори диспечерът. Интонацията на гласа му спадна с няколко тона. — Защо сте толкова щедър?
— Виждал съм на какво са способни металмитите — сериозно отвърна Навет. — Нямам никакво желание да печеля в град, където се установяват. И колкото по-скоро започнем, толкова по-добре. Извадете ни разрешителното и пригответе препарата и сме си уредили сметките.