— Разбрано — каза той. — Тръгваме.
След това изключи уреда и вдигна поглед. Коран го гледаше втренчено.
— Татко ли беше?
— Да — кимна Антилис. — Време е да се прибираме.
— Тоест? — попита Моранда.
— Тоест трябва да тръгваме — отвърна й Уедж. — Веднага.
— Чудесно! — възкликна старата жена и го погледна ядно.
— Ами генераторът?
— Оттук насетне ботанците трябва да се оправят сами — отвърна Уедж, пресуши чашата си и остави няколко монети на масата. — Съжалявам, бяхме тук за малко.
Моранда се намръщи.
— Разбирам — каза тя. — Е, беше приятно.
— Може би трябва да се обадиш на ботанската отбрана — предложи Антилис и стана. — Насочи ги към приятелите ни от магазина за домашни любимци.
— Добре — каза старицата и махна с ръка. — Лек полет.
— Благодаря — отвърна Уедж. — Хайде, Коран.
— Момент — каза Коран, без да помръдне от стола си. В очите му имаше странен блясък, когато погледна към старата жена. — Искам да знам какво ще прави Моранда сега.
— О! — махна тя с ръка. — Ще се оправя.
— С други думи, ще продължиш? — попита той.
— В охраната ли те научиха така да разпитваш? — повдигна тя вежди.
— Не отговори на въпроса му — каза Уедж и отново седна.
— Нали ще се обадиш на отбраната?
— И какво да им кажа? — сопна се тя. — Нямаме абсолютно никакво доказателство. Още по-лошо… вероятно вече са проверили Навет и приятеля му и въпреки това са ги пуснали в сградата на генератора.
— Тогава какво ще правиш? — настоя Антилис. — Сама ли ще продължиш?
Моранда стисна челюсти.
— Възложена ми е задача, Уедж — тихо каза тя. — Трябва да остана тук и да наблюдавам действията на „Мъст“ срещу Ботауи.
— Не е добро решение — поклати глава Коран. — Ако „Мъст“ се направлява от Империята…
— А вие къде отивате? — попита старицата с пренебрежение. — На ваканция по плажовете на Бърчест ли? Обзалагам се петдесет към едно, че където и да сте, ще бъде много по-опасно от това, което аз ще правя тук. Каквото и да е то.
— Моранда… — започна Уедж.
— Освен това нямате време да спорите — прекъсна го тя. — Ако „татко“ е този, за когото си мисля, няма да се зарадва много на евентуалното ви закъснение. Затова тръгвайте. И двамата. Благодаря за всички питиета.
Уедж неохотно стана. Тя, разбира се, беше права, и със сигурност беше достатъчно голяма, за да вземе такова решение. Но това не означаваше, че то му харесваше.
— Хайде, Коран. Моранда… пази се.
— И вие — каза тя и се усмихна. — Не се тревожете за мен. Ще се оправя.
ГЛАВА 26
Странен аромат, сякаш не от този живот, пробуди сетивата на Мара и я извади от лечебния джедайски транс. Странен и в същото време смътно познат…
— Добро утро — дойде гласът на Люк през мъглата. Мара трепна и се събуди напълно.
И в този първи момент й се прииска да не се беше събуждала. Още щом отвори очи на мъждивата светлина, разгонваща мрака около нея, усети стотиците иглички, които безжалостно се забиха в мускулите на краката и гърба й и стигнаха чак до тила.
— Ох! — тихо простена тя.
Загриженото лице на Скайуокър се появи над нея.
— Още ли те боли рамото? — попита той.
Мара се намръщи. Мъглата, която обгръщаше съзнанието й, бавно започна да се вдига. Да… лошо обгореното й рамо. Тя обърна глава и погледна с още сънени очи към прогореното място на костюма си. И видя изгорения плат и гладката здрава кожа, която се показваше под него.
— Не — невярващо промълви тя. — Рамото ми е добре. Добре е… лечебният ти транс…
— Нормално е да си малко замаяна в първия миг — успокои я Люк. — Не се тревожи.
— Не съм се разтревожила — тя раздвижи рамене и се опита да пренебрегне допълнителната вълна иглички, която премина през гърба й. Люк подпря с ръка плещите й и й помогна да се изправи до седнало положение. — Сутрин ли каза, че е?
— Следобед е — поправи се той. — Но веднъж Хан ми каза, че когато и да се събудиш, всъщност е утро.
— Поредното негово обръщане на нещата — каза Мара. — Колко… в реално време… съм спала?
— Около пет денонощия — отвърна Люк. — Полека!
— Да, да — каза тя и потръпна, когато мускулите й се възбунтуваха срещу лошото отношение към тях. — Изумително! Дори вана с бакта нямаше да оправи толкова бързо нещата.
— Имаш голям дар в Силата — каза майсторът джедай и сложи ръка на рамото й. — Това обикновено ускорява лечебния процес.
— Трябва да го науча — решително заяви тя и се огледа. Ароматът, за който бе решила, че й се е присънил, още се носеше във въздуха…
— Някаква печена птица — обясни Люк и кимна към задната част на площадката. — Подарък за добро утро от ком джа.