— Нещо не е наред ли? — попита Люк.
Мара го погледна ядно.
— Знаеш ли, Скайуокър, наистина е трудно човек да има някакви собствени мисли, когато си наоколо!
Той я погледна невинно, но и с весели искрици в очите.
— Странно. Спомням си, че не толкова отдавна нямаше търпение да насочиш към мен част от мислите си.
— Тази сутрин гледаме с повече насмешка на миналите си грешки, така ли? — намръщи се Мара.
Той също стана сериозен.
— С повече насмешка не — каза джедаят. — Просто се уча как да ги признавам, как да се поуча от тях и след това да продължа напред. Имах доста време за размисъл през последните пет дни.
— Стигна ли до някакви изводи?
Той я погледна в очите.
— Знам защо не си се обърнала към Тъмната страна — отвърна Люк. — И защо все се стараеш да стигнеш границите на възможностите си в Силата.
Мара отхапа още един къс месо с престорена небрежност и облегна гръб на каменната стена отзад.
— Слушам.
— Същността на Тъмната страна е егоизмът — каза Люк. — Издигането на собствената личност и собствените желания над всичко останало.
— Това е ясно — кимна Мара.
— През цялото време, докато си служила на императора, никога не си се ръководела от егоистични мотиви — продължи Скайуокър. — Ти си служила — пък било то и на Палпатин и егоистичните му цели. А да служиш на другите, е същността на джедаите.
Мара се замисли.
— Не — поклати тя глава. — Не ми харесва. Службата на злото пак е зло. Това, което каза, означава, че ако правиш зло, то не е зло, ако мотивите ти са добри. Това е глупаво.
— Съгласен съм — отвърна Люк. — Но не това имах предвид. Някои от нещата, които си направила, са лоши, но понеже не си ги правила за лични цели, самите деяния не са те отворили към Тъмната страна.
Мара се намръщи на храната си.
— Разбирам разликата — каза тя. — И въпреки това не ми харесва.
— Всъщност не е много по-различно от ситуацията с дженсарайците, в която бяхме изпаднали с Коран на Сусевфи — продължи Скайуокър. — Те не знаеха как да бъдат джедаи, но въпреки това служеха на идеята, доколкото им позволяваха силите.
— И с течение на времето така се посветиха на нея, че ти бяха нужни години да ги откажеш — кисело му напомни Джейд. — Все едно. Поне им остана споменът за образеца, който да следват, нали? На онзи джедай… как му беше името?
— Никое Тирис — отвърна Люк и кимна. — Това ме навежда на една още по-интересна мисъл. Може би и ти си имала образец, който да следваш.
Мара поклати глава.
— Не беше възможно. В двора нямаше нито един човек, който да притежава дори и помен от добродетел или морал.
— Може би е някой, когото си познавала, преди да те заведат на Корускант — предположи джедаят. — Родителите ти или някой близък приятел.
Мара преглътна последната хапка от храната си и захвърли кокалите в ъгъла.
— Този разговор доникъде няма да ни доведе — решително заяви тя и изтри ръцете си в крачолите на костюма, откъдето мазнината и мръсотията щяха да лесно да се изперат. — Къде си прибрал бластера ми?
Люк не помръдна.
— Знам, че не си спомняш много от миналото си — тихо каза той. — Разбирам как се чувстваш.
— Благодаря — каза Мара. — Олекна ми.
— Би ли искала да си го спомниш?
Противоречиви чувства се сблъскаха в Мара.
— Какво имаш предвид? — предпазливо попита тя.
— Има техники, които джедаите използват, за да извикат погребани в подсъзнанието спомени — каза той. — А ти можеш да си джедай, Мара. Могъщ джедай.
— Да — отвърна тя. — Само трябва да заявя, че съм готова да служа на галактиката, нали?
Люк сбърчи чело и тя долови объркването му.
— Какво те плаши? — попита той. — Цял живот си служила и работила с хора — с Палпатин, Карде, Лея, Хан, с мен. Щом предложиш предаността си на някого, то е завинаги. Можеш да го направиш… знам го.
Мара стисна ръка в юмрук, твърдо решена да приключи с темата и никога вече да не я повдига. Но дълбоко в себе си знаеше, че той заслужава да получи отговор.
— Не мога да направя такова предложение — отвърна тя. — Мога да бъда предана, но само на хора, които съм избрала. Не съм готова да предложа лоялност на всеки новодошъл — Мара направи гримаса. — Освен това все си спомням истории за последната крачка към превръщането в джедай и за това, как тя обикновено се състои в това да направиш някоя върховна и доста неприятна саможертва. Не съм много въодушевена и от това.
— Невинаги е толкова лошо, колкото изглежда — каза майсторът джедай и Мара усети смущението му, предизвикано от собствените му лоши спомени. — Малко преди да почине, учителят Йода ми каза, че преди да стана истински джедай, трябва още веднъж да се изправя срещу Вейдър. Прибързано си направих извода, че това означава или аз да убия него, или той мен. В действителност не се случи нито едно от двете.