— Там е отговорът… — каза тя. — Да видим.
Мара изчезна зад стената. Майсторът джедай я последва и едва сега усети свежия полъх, който идваше от там. Зад стената другият край на залата от черен камък бе отворен към небето.
— Обзалагам се, че това е вторично поражение от битката, която е отнесла кулата — каза Мара, която вече бе отишла до срутената стена.
— Внимавай — предупреди я Люк и забърза да я настигне.
— Да, да — отвърна Джейд, стигна до руините и внимателно погледна надолу. — Права съм — каза тя и посочи. — Ето я. Останките от нея.
Люк стигна до ръба и наведе очи. Пред него се разкри обширен кръгъл покрив, който се спускаше надолу под доста остър ъгъл. Основите на срутената кула лежаха вляво, на осемдесетина метра пред тях. Разстоянието и мъждивата слънчева светлина затрудняваха преценката, но на Люк му се струваше, че краищата на порутената кула са леко разтопени.
— И твърдиш, че този камък поглъща турболазерните изстрели? — попита той.
— Като гъба — мрачно потвърди Мара. — Които и да са били строителите, явно са имали много силен враг.
— Да се надяваме, че той се е задоволил с разрушаването на тази кула и си е отишъл — каза джедаят и набързо, но внимателно огледа останалата част от наклонения покрив.
Симетрично разположена, в дясната му част се намираше друга кула. За разлика от първата тя не бе повредена и извисяваше деветдесетметровата си снага към небето, увенчана с кръг настръхнали издатини, несъмнено някакво защитно съоръжение. В другия край на покрива, на около двеста метра от тях, Люк видя две кулички, вероятно караулки. Нататък през неравното планинско било забеляза тясна гладка ивица, която можеше да бъде единствено път. В средата на крепостта се намираше трийсетметрова постройка, чийто покрив завършваше със стряха. Тя приличаше на клин със заоблени ръбове, посаден от строителите в последния миг.
— На покрива има площадка за кацане — каза Мара и посочи клиновидната постройка. — Маркировката се вижда.
Люк кимна. Макар неясна, маркировката се различаваше достатъчно, ако човек знаеше за нея.
— Сигурно включват светлини, когато идва приятел.
— И подготвят турболазерите на върха на постройката, ако приятелят се окаже не толкова приятелски настроен — Мара се прехвърли през руините на стената, направи няколко крачки по покрива и се взря в площадката. — Онова помещение пред площадката изглежда отворено — съобщи тя. — Вероятно е хангарът. Може да се окаже удобно убежище, ако ни засекат и сме далеч от нашия изход — Мара се обърна… и дъхът й секна от изненада. — О! — възкликна тя. — Ела да видиш!
Люк също се прехвърли през руините, отиде при нея и се обърна. От покрива на залата, от която току-що бяха излезли, се издигаше още една кула. При това не беше единствена. Нататък от покрива стърчаха още три. Дори от мястото, което му предлагаше коса перспектива, майсторът джедай ясно виждаше, че тези четири кули са по-дебели и с по двайсет метра по-високи от другата под тях. И също като нея бяха увенчани с кръг от оръжейни гнезда.
— В разцвета си трябва да е била страховита крепост — каза Мара. Гласът й не трепна, но Люк знаеше, че и тя изпитва същата неясна тревога като него. — Също като Хиджарна. Много ми се иска да зная какво е трябвало да пази.
Люк огледа отново покрива. Никакви светлини, никакво движение, никакви признаци на живот.
— Да се прибираме и да намерим пътя за надолу — каза той.
Пътят за надолу бе умалено копие на спираловидния ескалатор, по който бяха слезли в жилищния отсек по-долу. За разлика от него този не се движеше.
— Или е повреден, или са го спрели, понеже не го използват — каза Мара и предпазливо надзърна над перилата. — Долният етаж изглежда необитаем.
— Сигурно цялата тази част не се използва — каза Люк и тръгна надолу. — Ако се съди по наклона на покрива, всеки от по-долните етажи трябва да е по-обширен.
— Логично — съгласи се Мара. — Да продължим, докато стигнем до работещ ескалатор. Той сигурно ще е в най-горния обитаем етаж.
И наистина, колкото повече слизаха, толкова повече етажите се разширяваха. Четири етажа по-надолу до ушите на Люк достигна лекото бръмчене на работеща техника.
— Май стигнахме — тихо каза джедаят, хвана дръжката на лазерния си меч и се присегна със Силата. Наоколо нямаше никой.
— Така изглежда — съгласи се Джейд и сложи ръка зад ухото си. — Прилича ми на ескалатор. Да погледнем ли?
Люк кимна.
— Аз съм пръв. Стой зад мен.
Той тръгна напред, движейки се безшумно из празното пространство, което представляваше поредният етаж на крепостта. Опитваше се да не обръща внимание на раздразнението, което усещаше у Мара. Стигна до една от доста отдалечените на този етаж къси стени и надзърна иззад ъгъла. Разположен до срещуположната стена, се намираше спираловидният ескалатор, който бе чул.