— Но всичко това не може да бъде имперска територия — каза Люк. — Искам да кажа…
— Защо? — възрази Мара. — О, съгласна съм. Там едва ли има повече от десетина колонии. Но можеш да се обзаложиш, че из цялата територия има имперски гарнизони плюс разузнавателни центрове, ретранслационни постове и вероятно няколко корабостроителници. И ако добре съм опознала Траун, вероятно е изградена цяла мрежа от съюзници на Империята.
— Но ако това е имперска територия, защо Империята не се възползва от нея? — попита Люк. — Виждал съм данните, Мара… от там не идва практически нищо.
— Не е ли очевидно? — тихо попита тя. — Не я използват, защото не знаят, че съществува.
Дълго време никой от двамата не проговори. Люк гледаше холограмата, заслушан в тихото далечно бръмчене на спираловидния ескалатор. Територията, която нежно бляскащите светлинки очертаваха, бе равностойна на двеста и петдесет сектора — почти трийсет пъти повече от настоящата площ на Империята. А дали имаше на нея трийсет пъти повече бойни кораби, войници и корабостроителници от тези, с които разполагаше Империята в момента? Нищо чудно! Ако всичко това попаднеше в ръцете на Бастион…
— Трябва да научим повече — каза Люк и тръгна към конзолите. — Да видим дали има компютърен вход, в който Арту може да се включи.
— Много е рисковано — предупреди Мара. — Това е команден център, а командните центрове винаги имат алармени системи срещу нежелан пробив.
Люк спря. Имаше право за съжаление.
— Какво предлагаш? — обърна се той към нея.
— Да отидем право при източника — Мара си пое дълбоко дъх. — Ще сляза долу и ще говоря с тях.
Люк отвори широко очи.
— А казваш, че моите предложения са рисковани…
— Имаш ли по-добри?
— Не подлежи на обсъждане — тихо отвърна той. — Ако някой ще слиза долу, това ще бъда аз.
— Не — твърдо каза Мара. — Първо, стреляха по теб, когато идваше. Второ, сам каза, че имаш чувството, че искат да видят мен. Трето, ако се стигне до необходимост от помощ, джедайските ти умения са далеч по-добри от моите и ще се справиш по-добре. И, четвърто… — с лека усмивка тя откачи лазерния си меч и приближи към Люк. — Може изобщо да не знаят за възможностите ми в Силата — довърши тя и му подаде оръжието. — Ако стане напечено, това може да ми бъде от полза.
Люк пое меча и усети познатата хладина. Това бе неговият собствен меч, който бе получил от Оби Уан и бе дал на Джейд на покрива на двореца в Корускант. Майсторът джедай бе по-млад от нея, когато за първи път влезе в битка с него. По-млад, по-неопитен и по-прибързан. И все пак…
— И последното, от което имам нужда сега, е да започнеш да ме покровителстваш — добави Мара. В очите й блесна лек предупредителен намек. — Години наред се оправям прекрасно без теб, ще се оправя и сега.
Люк я погледна право в очите. Как можах да забравя — помисли си той — колко искрящо зелени са. Може би беше от светлината.
— Невъзможно ли е те убедя да не ходиш? — за последен път попита той.
— Освен ако не измислиш по-добър план — отвърна тя и извади предавателя и скрития в ръкава си бластер. — Ето… няма защо да ги нося. Тъй или иначе ще ми ги вземат. Ще задържа само бластера. Ще събудя подозрения, ако се появя съвсем невъоръжена.
Люк пое предавателя и малкия бластер. Ръката му се задържа на нейната, преди тя да я отдръпне. Пусна я с особена неохота.
— Защо оставихме другия предавател на Арту! — възкликна той. — Можеше ти да вземеш този, а аз по другия да слушам какво става.
— Ако нещо стане, може да се наложи бързо да повикаш комджайците — напомни му Джейд. — Можеш ли да ме следиш със Силата?
— Мога да следя присъствието ти — отвърна джедаят. — Мога да следя чувствата ти и вероятно да видя някои неща. Но няма да мога да чуя много.
— Много жалко, че не си Палпатин — каза Мара, докато сваляше кобура от китката си. — С него можех да говоря без проблеми.
Люк усети прилив на вина и срам заради обвинението, което му бе отправила в началото на подземното им пътешествие, за залитането му към Тъмната страна на Силата. Тя усети чувствата му или по-точно, улови изражението на лицето му, и се усмихна леко.
— Ей! Шегувах се — каза Мара и му подаде кобура. — Проследи каквото можеш. Ще ти дам пълен доклад с подробностите, като се върна.
— Добре — каза Люк. — Внимавай!
За негова изненада тя се пресегна и хвана ръката му.
— Ще се оправя — повтори и стисна ръката му за малко. След това я пусна и каза: — Хайде до скоро.
С тези думи Джейд се обърна и се насочи към ескалатора. Люк отиде до най-близката къса стена и притисна гръб към гладкия черен камък. След това затвори очи за по-добра концентрация и се присегна със Силата.