— Загубих окото си в последната битка срещу един от многото военни диктатори — отвърна баронът. Гласът му остана спокоен, но все пак в него се доловиха нотки на раздразнение. — Медицинските ни възможности бяха ограничени и реших да се въздържа от ново око в полза на пилотите ми, които можеха да имат нужда от операция. Освен това дори и с едно око пак съм най-добрият пилот.
— Не се съмнявам в това — каза Мара. — Но помислете какво ще бъде, ако отново сте с две. Войната с Новата република практически е затихнала и Империята сигурно има излишък от протези. Трябва само да отидете и да си поискате — тя погледна към Парк. — Но това, разбира се, ще означава да разкриете на Бастион тайната си, което очевидно не желаете. Защо?
Адмиралът въздъхна.
— Защото всичко, което сме направили тук… всичко, което имаме… всъщност принадлежи на Траун. И честно казано, в момента, не знаем на коя страна от конфликта ще премине.
Мара премига.
— Моля? Говорим за имперски върховен адмирал, а вие не знаете на коя страна ще премине?
— Империята се състои от осем сектора — напомни й Фел.
— От военна гледна точка тя не представлява сила, която си струва да се има предвид.
— И както вече отбелязахте, все още има проблем с античуждоземните предубеждения — добави Парк. — От друга страна, Корускант има свои собствени сериозни проблеми, които се състоят изключително в невъзможност да наложи мир между членовете си.
— И точно тук се намесвате вие — каза баронът. — Като Ръка на императора знаете много за Империята и управниците й. От друга страна, като приятелка на Скайуокър сте добре запозната и с режима в Корускант — той се усмихна.
— И, разбира се, като заместничка на Талон Карде знаете много за всичко останало. Помощта ви за прекратяването на този конфликт, обединяването на региона и подготовката за предстоящите предизвикателства ще бъде неоценима.
— Опитът и знанията ви са много важни за нас — допълни Парк. — Вниманието ни по необходимост бе насочено другаде. В резултат малко изостанахме от събитията в тази част на космическото пространство. Нуждаем се от някого, който да запълни този пропуск.
— И, естествено, се сетихте за мен — насмешливо каза Мара.
— Не бъдете така саркастична — меко я посъветва Фел.
— Не съм саркастична, скептична съм — отвърна тя. — Не мисля, че Траун би одобрил намерението ви да ме наемете за съветник по местните въпроси.
— Тъкмо обратното — възрази адмиралът. — Траун ви ценеше високо. Знам със сигурност, че смяташе да ви предложи пост при нас, щом Империята възвърнеше териториите си.
Един от чисите до Парк се раздвижи и наведе глава, както Стент бе направил преди малко.
— Адмирале — тихо каза той, клекна до стола и каза нещо в ухото му.
Парк му отвърна и в продължение на минута двамата водиха тих разговор. Мара огледа Фел и петимата чиси, решавайки как да ги неутрализира, ако се стигнеше до битка.
Но това бе само умствено упражнение и тя прекрасно го знаеше. Очите им бяха приковани в нея, ръцете им лежаха върху кобурите на оръжията и тя нямаше никакъв шанс да ги обезвреди. Поне без помощта на Силата. Разговорът свърши, воинът се изправи и бързо тръгна покрай стената.
— Моля, простете ни за прекъсването — извини се адмиралът, докато воинът напускаше стаята.
— Моля ви — отвърна Мара. Оставаха четирима чиси плюс Парк и Фел. Шансовете пак не бяха на нейна страна. — Проблеми с намирането на Скайуокър ли?
— Не съвсем — отвърна Парк.
— Радвам се да го чуя — каза тя и с всичка сила си пожела да долови нещо от мислите му. Начинът, по който излезе войникът, не говореше, че за тях всичко е наред. Ако поне имаше някаква представа, какво бе намислил Люк… — Значи Траун е смятал да ми предложи пост, така ли?
— Да — отвърна адмиралът. — Той знаеше кои са най-добрите както с бойните си умения, така и с психическата твърдост — Парк махна към барона. — Генерал Фел е добър пример. Бунтът му срещу Исард нямаше значение за Траун. Важното бяха чувствата му към народите и световете на този регион. Така че, след като Исард го плени по заповед на Траун…
— Момент — прекъсна го Мара. — Траун е имал пръст в това пленяване?
— Целият план бе негов — отвърна Фел. — Нали не мислите, че Исард би могъл да измисли нещо толкова умно? — баронът стисна устни. С единственото си око се загледа замислено в пространството. — Той ме заведе там — тихо каза генералът. — Показа ми срещу какво сме изправени и какво трябва да направим, за да го спрем. Показа ми, че дори и силите на Империята и Новата република да се обединят и да минат под неговото командване, пак няма гаранции за победа.