Пиукането му се превърна в електронно ахване, когато джедаят се присегна със Силата, вдигна го и започна да го спуска през дупката с колелата надолу. Люк потрепера леко от възгласа на дроида, но за щастие Арту бързо схвана положението и млъкна, преди затихващият електронен писък да издаде цялата операция. Майсторът джедай благополучно спусна машината на пода до себе си. След това се пресегна към каменния отрязък, който бе оставил до първата дупка. От това разстояние бе още по-тежък. Но чуждоземните войници вече се разпръскваха към командния център и Люк имаше всички основания да бърза. Три секунди по-късно камъкът лежеше на мястото си. След петнайсет секунди всички останали дупки също бяха затворени.
— Мара е на долния етаж — каза Люк на Арту и групичката комджайци и се присегна със Силата.
Всички чуждоземци на долния етаж бяха изчезнали, а в душевното им състояние не се долавяха признаци да са се досетили за номера му. Странно, но вече не усещаше ударните отряди. Вероятно носеха йосаламири. Но за момента бяха твърде далеч, за да се притеснява от тях.
— Стойте близо до мен — продължи той, активира лазерния меч и се зае да пробива последна дупка. — Ще се постараем да сме възможно най-тихи възможно най-дълго.
— А ако ни намерят? — разтревожено попита Дете на ветровете.
Люк се намръщи. Досега не бе забелязал, че младият комкаец е пристигнал с комджайците. Всъщност той възнамеряваше да даде инструкции Дете на ветровете да остане с онзи, който трябваше да затвори тайната врата, но после забрави. Вече беше късно да направи нещо.
— Ако се включи алармата, се пръскате и създавате объркване — инструктира Люк чуждоземните. — Отдалечете ги колкото може повече от мен. След това напуснете крепостта и се връщайте у дома.
— Слушаме — изпърха Режещия камъни.
— И се пазете! — добави Люк и вдигна каменния капак от дупката. — Дете на ветровете, ти стой с мен и Арту — той се наведе и набързо огледа помещението под тях. — Добре — и той спусна крака през отвора, подготвяйки се за последния скок.
От мъглявата представа, която бе добил за този етаж, преди връзката му с Мара да прекъсне, бе останал с впечатлението, че е доста внимателно планиран. Вместо безредно разхвърляните прегради по горните етажи тук имаше широки коридори и стаи. А те съвсем не предлагаха идеална възможност за спотайване.
Първите няколко минути сякаш всичко вървеше добре. Люк предпазливо водеше групата към празното място, което бележеше разположението на йосаламирите, като разделяше вниманието си между него и различните бойни групи из коридорите. Петима-шестима чуждоземци се намираха достатъчно близо, за да създадат проблеми. Майсторът джедай можеше да преведе групата си незабелязано покрай тях, като създадеше с помощта на Силата шумове и други отвличащи вниманието ефекти. Войниците в командния център явно бяха от методичния тип и колкото повече Люк приближаваше йосаламирите, толкова повече смяташе, че ще може изневиделица да влети в стаята, където се намираха Мара и пленилите я чуждоземци.
Хан можеше да има този късмет, но Люк за съжаление не. Почти бяха стигнали целта си, когато илюзията се срина.
— Тръгнаха към нас — промърмори джедаят.
— Разбраха ли къде сме? — попита Летящия през шипове.
— Не знам — отвърна Люк и се присегна към Силата в опит да си изясни внезапното вълнение в чувствата на заобикалящите го чуждоземци.
Нямаше как да разбере дали ударният отряд бе намерил дупката в пода, или просто се бе уверил, че на целия етаж няма никой. Онова, което със сигурност знаеше, бе, че каквото и да бяха открили, новината бързо стигаше до всички. Несъмнено поддържаха превъзходна връзка. Следователно чуждоземните, които се намираха при Мара, почти със сигурност знаеха, че Скайуокър се движи свободно из крепостта. Значи нямаше време.
— Влизам — напрегнато каза той на комджайците и надзърна иззад ъгъла на коридора. Вдясно в края на перпендикулярния коридор Люк зърна врата без надпис. В нея, доколкото можеше да каже, се намираха йосаламирите. — Арту, Дете на ветровете… елате с мен! Останалите се разпръснете!
— Слушаме, майстор Уокър на Скай — отвърна Строящия с камъни.
Комджайците разпериха крила, изпляскаха и изчезнаха.
— Стойте зад мен — обърна се джедаят към дроида и младия комкаец.
След един поглед по коридора Люк се втурна стремглаво към вратата, активирайки по пътя лазерния меч на Мара. Натисна дръжката и влетя с рамото напред. Стаята, на чийто праг стоеше, бе дълга и слабо осветена. Повече от половината от лявата й стена бе затрупана с щайги. Нямаше следа от Мара. Повторният оглед му показа, че не е сбъркал толкова, колкото първоначално бе решил. Наредени една до друга покрай задната стена на стаята, стояха хранителните рамки на йосаламирите. Арту изчурулика въпросително.