— Как си? — попита Люк Дете на ветровете, докато му помагаше да освободи впитите си нокти от ръката на стрелеца.
Джедаят забеляза, че местата, където ноктите на комкаеца се бяха впили в плътта на чуждоземеца, бяха белязани с нарастващи червени петна.
— Не съм ранен — разтреперано каза Дете на ветровете. — Защо запази живота му?
— Защото не бе необходимо да го убивам — отвърна Люк и погледна към Арту. Дроидът също малко трепереше, но както винаги не се предаваше. — Благодаря за помощта… и на двама ви. Хайде! Мара има нужда от нас.
Люк се втурна към стената и започна да хвърля хранителните рамки зад себе си. В калейдоскопа, който бе зърнал за миг от съзнанието на Мара, съзря и заплаха от оръжие. Люк запрати три от хранителните рамки зад гърба си, хвърли и най-близката до мястото, на което още лежеше лазерният меч на Мара, и пристъпи към стената.
Изпълнен с опасения да не разсече стената твърде близо, той спря. Обвит от емоционална мъгла и потопен в тактическите съждения в главата на Мара, Люк видя неопределения трептящ образ на четирима чуждоземци, насочили оръжията си към нея. Майсторът джедай опря чело о стената и извърши техниките за усилване на сетивата…
— Скайуокър ме постави в транс — най-сетне слабо чу гласа й през дебелия камък. — А сега го няма. Мога да умра от шока или от загубата на кръв…
— Няма да умрете — каза друг глас. — Познавам мощта и възможностите на чиските оръжия. Приемете го като допълнителен стимул за Скайуокър да се предаде.
Люк не чака повече. Той се отблъсна от стената, активира лазерния си меч, присегна се със Силата и насочи върха на трептящия зелен лъч към черния камък. В съзнанието му мъчително се открои мисълта, че има право само на един опит. Но ако Силата го водеше с ювелирна точност при блокирането на бластерните изстрели…
Стряскащ с неочакваната си яснота, в съзнанието му се яви образ: чуждоземецът, който стоеше с гръб почти точно пред него, вдигна оръжието си към Мара. Люк стисна зъби и промуши с лъча на меча си стената, за да отсече горната част на оръжието на чуждоземеца. В следващия миг усети как хаосът завладя внимателно режисираната сценка от другата страна.
Люк наведе лъча на меча надолу, за да направи възможно най-бързо отвор. Разпалеността на битката потече през него, когато Мара, без да се бави, мина към действие. Тя се завъртя бързо, за да приклекне зад стола си, и Люк усети леко замайване от движението й. След това Мара се присегна със Силата към оръжията на противниците си. Дръпна едно от ръката на притежателя му… Извъртя дулото на друго и изпрати заряда му към тавана… Прикри се отново, когато друг изстрел докосна края на облегалката на стола й и капки разтопен метал болезнено опариха бузата й…
Стената, зад която стоеше Люк, се срина с тътен, увеличавайки хаоса на битката. Той улови погледа на прикритата зад стола Мара и й хвърли лазерния си меч, като в същото време се присегна със Силата, за да вземе нейния от пода зад себе си…
Старото оръжие събуди в него спомени за битките на Татуин, Беспин и Хот. Синьо-белият лъч затанцува, като парираше неприятелските изстрели и разсичаше самите оръжия. Един от чуждоземните скочи към него с нож в ръка. Майсторът джедай го сграбчи със Силата и го хвърли върху двама други, които се подготвяха за същото нападение…
— Спрете! — нареди нечий властен глас.
Чуждоземците замръзнаха по местата си, приковали блестящите си червени очи в Люк. С крайчеца на окото си джедаят мярна мъжа, който бе издал заповедта: беше сивокос, с имперска адмиралска униформа.
— Няма смисъл никой да умира тук — строго каза адмиралът. — Пуснете ги да си вървят.
Люк се присегна със Силата към него, за да прецени искреността му. Той, както и другият имперски офицер в стаята се намираха под защитата на йосаламирите, подредени покрай страничната стена.
— Мара — повика я Скайуокър и рискува за миг да отклони поглед към нея.
— Какво мислиш? — попита тя и застана до него, стиснала лазерния меч с вдигнат в готовност зелен лъч. — Дали се опитва да спаси собствената си кожа?
— Разбира се, че се опитвам да спася кожата си — призна спокойно адмиралът. — Опитвам се да спася и кожите на хората си. Едно от нещата, които Траун се постара офицерите му да научат, беше никога да не рискуват ненужно живота на хората си — той се усмихна. — А се знае, че майстор джедай Люк Скайуокър не убива безпричинно или преднамерено.
— Шикалкави — предупреди Мара. — Сигурно в момента подготвят капан.
— Тогава да изчезваме! — Люк кимна към групата. — Дали да не вземем някого за заложник?