Люк спря да върти лазерния си меч. Мускулите на ръцете му трепереха от възбуда и напрежение. Мара отмина покрай него, махна на комджайците да се дръпнат и започна да изстрелва зашеметяващите сини кръгове към всеки от повалените чиси поотделно. Преди Люк да я настигне, последният от стрелците потрепера и замря.
— Забавно беше — процеди тя през стиснати зъби и се огледа в двете посоки, докато превключваше бластера си на друг режим. — Надявам се, че няма повече такива капанчета.
— Според мен не ни остава още много да вървим — каза Люк и погледна към Арту.
Малкият дроид вече се носеше по левия ръкав на коридора към голяма тежка врата в края му, на петнайсетина метра от тях. Вратата бе снабдена със същото заключващо колело и същите дръжки както в тайното стълбище.
— Режещ камъни, събери хората си и идвайте.
Джедаят се затича, деактивира лазерния си меч и го окачи на колана си. Настигна Арту, който бавно спря пред вратата. Завъртя колелото, стисна дръжките и дръпна. Вратата тежко се отвори и пропусна хладен въздух…
— Небеса от червена кръв! — смаяно възкликна Спазващия думата си. — Какво е това?
— Изходът — отвърна Люк и изпита същото страхопочитание като комджаеца, когато погледна от другата страна.
Подредени на черния камък като за парад, пред тях стояха многобройни редици малки летателни апарати като онези, които го бяха нападнали, докато приближаваше повърхността на планетата. До него Мара подсвирна тихо.
— Отвън хангарът не изглеждаше толкова голям — каза тя.
— Вероятно се простира по-навътре под покрива — съгласи се Люк и се запита как толкова близо паркирани една до друга машини могат да се обслужват, както трябва. Един поглед към тавана му даде отговора: цялото пространство непосредствено под покрива бе плътно запълнено със сервизно оборудване, екрани и съоръжения за зареждане с гориво, поддържани от метални рамки и пътеки. — Сигурно са най-малко сто.
— Най-малко! — съгласи се Мара.
В този момент Люк усети как тайният мрак в нея отново се сгъсти. Беше време да я попита… Зад гърба му дойде внезапно смущение в Силата.
— Пази се! — извика Мара, завъртя се и стреля няколко пъти над рамото му през отворената врата.
Джедаят също се обърна, активирайки лазерния си меч. Видя няколко чиси в коридора, откъдето току-що бяха излезли. Противниците им инстинктивно се прикриха от изстрелите.
— Продължавай да стреляш! — каза Скайуокър и бързо огледа вратата.
От вътрешната страна нямаше заключващ механизъм, но се виждаше малка дупка, която сочеше, че е бил демонтиран. Люк завъртя за опит колелото с няколко градуса. Движението на централната ос се виждаше през малката дупка. Чудесно! Той върна колелото в предишното положение и с бързо движение с лазерния си меч го отсече от вратата. Като се възползва от огъня на Мара, захлопна вратата.
— Още не е заключена — каза Летящия през шипове. — Могат да я отворят с дръжките.
— Не бързай — успокои го джедаят, клекна, погледна в малката дупка и се присегна със Силата.
Без помощта на лостовете бе доста по-трудно да завърти оста, но мисълта за въоръжените чиси, които нахлуваха в хангара, бе достатъчна мотивация, за да се справи. Десет секунди по-късно вратата бе заключена.
— Това няма да ги задържи дълго — предупреди Мара. — Ако не успеят да я отворят, могат да се качат пеш на покрива и да ни пресрещнат от другата страна.
— Знам — отвърна Скайуокър и надзърна покрай редиците машини. Както и предположиха при първия си оглед, цялата предна част на хангара бе широко отворена и пред нея имаше лек навес, който да предпазва машините от дъжд и нападение. Строителите на крепостта едва ли бяха предвиждали хангарът да е толкова пълен. — И все пак вероятно ще ги забави достатъчно, за да можем да вземем една машина и да изчезнем.
— Тогава единствената ни грижа остават кулите — предупреди Мара, мина покрай него и клекна между два от корабите. — Трябва да вземем някой от по-предните — каза тя през рамо. — Ще се опитам да запаля някой. Ти се погрижи останалите машини от първия ред да не могат да ни последват.
— Разбрах — извика в отговор Люк. — Арту, вземи Дете на ветровете и иди при Мара… помогни й да разгадае системите на кораба. Режещ камъни, ти най-добре тръгвай с твоите, докато е възможно. Благодаря за помощта.
— Нашият дял е платен, майстор Уокър на Скай — каза комджаецът. Тонът му бе съвсем леко застрашителен. — Твоят дял е да ни спасиш от заплашващите, както обеща — после той и другите комджайци прелетяха над редиците кораби и изчезнаха в сумрака.
— Ще направим всичко възможно — отвърна Люк след него.