Тя извади манерката от джоба си, отпи една голяма глътка от зеления ликьор и погледна часовника си. След още два часа или дори три щеше да е безопасно да излезе от скривалището си.
— Чудесно е, че те чувам, Хан! — прозвуча гласът на Лея по високоговорителя на „Дамата на късмета“. Облекчението й бе недвусмислено. — Толкова се тревожех.
— Скъпа, работата беше съвсем обикновена — отвърна съпругът й, лекичко преиначавайки истината. Щеше да има достатъчно време, за да й разкаже какво точно се бе случило по време на краткото пътуване до Бастион. А и последното, което искаше да съобщи по Холонет, дори кодирано, бе, че върховният адмирал Траун наистина е жив. — Важното е, че се прибираме невредими у дома — добави той.
— Радвам се — каза Лея. В гласа й се прокрадна слаба надежда. — Успя ли?…
— Да — отвърна той след кратка пауза. — Поне така мисля.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че взехме това, за което тръгнахме — отговори Хан. — Но… имаше известни усложнения. Да спрем дотук засега, какво ще кажеш?
— Добре — неохотно се съгласи жена му. Все пак и тя беше наясно не по-малко от него за ограниченията, наложени от Холонет. — Но не се връщай в Корускант. Аз съм на път за Ботауи.
— Ботауи?!
— Да — каза Лея. — Пътувах за Корускант, когато разбрах, че президентът Гаврисом е на Ботауи и се опитва да посредничи за разпръсването на бойната флота, която се е събрала там.
— О! — възкликна Хан. Преди десет дни я бе оставил на Малък Пакрик и вече отдавна трябваше да е на Корускант, а не на път за там. Да не се бе случило нещо на срещата с Бел Иблис? — Гостът ти да не се е забавил? — заобиколно попита бившият контрабандист.
— Гостът пристигна точно навреме — отвърна жена му. — Само че не онзи, когото очаквах. След това ми се наложи да направя едно малко пътуване.
— Какво малко пътуване? — сви Хан юмруци. — Как си?
— Добре съм — побърза да го увери жена му. — Просто нещата се развиха различно от очакванията ми. Свързано е с причината, поради която трябва незабавно да говоря с Гаврисом.
— Добре. Тръгваме за Ботауи — каза Соло. — За два-три дни ще стигнем.
— Аз ще съм там най-рано утре.
Хан отново се намръщи. Добре щеше да е, ако можеше да стигне преди нея. Съдейки от чутото, небето над Ботауи бе като барутен погреб.
— Внимавай, Лея!
— Ще внимавам — обеща тя. — Радвам се, че с теб всичко е наред. Веднага ще се обадя на Гаврисом и ще му предам добрата новина за приключването на задачата ти.
— И му кажи, че няма да му го дам, докато не ти обещае истинска почивка, когато всичко свърши — предупреди съпругът й.
— Непременно — обеща тя.
— Добре. Обичам те, Лея.
Той почти я видя да се усмихва.
— Знам — отвърна тя, както някога. — До скоро.
С въздишка бившият контрабандист прекъсна връзката. До Ботауи бяха два дни път, а Лея щеше да е там преди тях. Може би Ландо можеше да изстиска още малко скорост от старото корито. Хан завъртя стола си…
— Как е Лея? — попита Калризиан от вратата на мостика.
— Добре — отвърна Соло, изучавайки лицето на приятеля си. Нещо много неприятно се криеше зад изражението му. — Явно не се е прибрала направо от Малък Пакрик и трябва да променим курса към Ботауи, за да я пресрещнем. Какво има?
— Проблеми — мрачно каза Ландо и кимна през рамо. — Ела за малко.
Когато влязоха в задната контролна зала, Лобот и Моегид чакаха, седнали в противоположните краища на компютърната маса. Лобот с нищо не изглеждаше по-различен от преди, но бившият контрабандист никога не бе виждал антените на Моегид да се въртят така. На масата между двамата лежеше информационният чип, който им беше дал върховният адмирал.
— Казахте, че е чист — предупреди Хан.
Ландо взе чипа и го пъхна в четящото устройство за чипове на компютъра.
— Така мислехме — уточни Калризиан и извика документа за унищожението на Каамас на големия чертожен екран, — но Моегид се сети да опита нещо друго — той махна към монитора. — Оказа се, че е бил променян.
Цяла поредица корелиански проклятия мина през главата на Хан. Нито едно от тях не беше достатъчно подходящо за положението.
— Как променян? — попита той машинално.
— Иска ли питане? — с тих глас отвърна Ландо. — Списъкът на ботанците, участвали в саботажа на каамаския планетарен шит, е бил променян. Единственото, от което имаме жизненоважна нужда.
Соло се взря в екрана.
— Сигурни ли сте? — попита той.
— Моегид е сигурен — каза Калризиан и погледна към верпинеца. — Майсторска работа, но през последните няколко години верпинците измислиха някои неща — бившият картоиграч посочи към екрана. — Помниш ли колко изненадани бяхме първия път, когато го прегледахме и видяхме колко много елитни ботански семейства са замесени? Е, сега знаем защо са в списъка.