— Това ще бъде много утешаващо, ако Парк усети какво правим и превърне Бастион в скрап — намръщи се Флим.
Майорът поклати глава:
— Тези хора бяха изключително предани на Траун, адмирале. Колкото и предпазливи и скептични да са, дълбоко в себе си искат Траун да е оцелял при Билбринджи. Вие сте актьор. Несъмнено разбирате какъв ефект има самозалъгването.
— О, много е полезно — измърмори Флим. — Но и ще станат два пъти по-опасни, ако издърпаме чергата изпод краката им. Като стана дума за опасности, някой от вас знае ли, че генерал Бел Иблис е изчезнал?
Тирс и Дизра се спогледаха.
— Какво искате да кажете? — попита мофът.
— Преди няколко часа получихме съобщение от ударния отряд на Ботауи — отвърна актьорът, приближи се до бюрото и хвърли на него информационен чип. — Двама пилоти от Червената ескадрила, които са душели наоколо, внезапно са били изтеглени и са напуснали системата. Това вероятно означава, че Бел Иблис е намислил нещо.
— Възможно е — каза бившият гвардеец и взе чипа. — Нека да го проверя.
— Вече го проверих — каза Флим, притегли един стол и седна. — Официално Бел Иблис е в Котлис и събира оперативната част на Новата република за защита на Ботауи. Но ако започнете да анализирате данните, няма да намерите нито едно доказателство, че е в близост до ботанското космическо пространство.
— Как научихте всичко това? — попита Дизра.
Актьорът вдигна вежди в учтива изненада.
— Аз съм върховният адмирал Траун, ваше превъзходителство — напомни му той. — Обадих се на разузнаването и попитах.
— Получихте ли писмен доклад? — попита Тирс.
Информационният чип бе вече в електронния му бележник и той преглеждаше данните от него.
— В края на записа е — отвърна му Флим. — Бяха много отзивчиви… попитаха ме дали искам някой да прелети покрай Котлис и да провери данните.
— Губене на време! — възкликна майорът. — Ако Котлис е прикритие, Бел Иблис ще се е погрижил да не бъде разкрит от едно небрежно прелитане.
— Точно това им казах — самодоволно заяви Флим. — Започвам да добивам истински нюх за тактиката, ако смея да кажа.
— Не се самоласкайте! — разсеяно подметна бившият гвардеец, загледан в електронния бележник. — И за в бъдеще бъдете така добър да не влизате във връзка с никого, без аз или моф Дизра да сме в течение. Сега запазете тишина и ме оставете да помисля.
Неприятна тръпка пропълзя по гърба на имперския моф, докато гледаше лицето на адютанта си. Тирс все по-често оставаше така взрян в пространството, сякаш изпадаше в транс. Дали напрежението и умората не започваха да си казват думата? Или винаги е бил такъв, а Дизра просто не бе забелязал? Майорът тръсна глава.
— Адмирале, казахте, че Дълин се е обадила на една от мистрилските водачки да дойде да говори с нас, нали?
— Да — потвърди Флим. — Последното, което чух, е, че идва.
— Кажете на Дълин да се свърже е нея и да я предупреди да промени курса си — нареди Трие. — Кажете й, че ще се срещнем с нея на Ята Минор.
— На Ята Минор? — повтори Дизра и се свъси.
— Да — потвърди адютантът му и се усмихна леко. — Смятам, че можем да направим жива демонстрация на тактическия гений на Траун пред Мистрил в нейно лице. И да убедим Парк, че върховният адмирал наистина е жив. И да нанесем унизителен удар на един от най-блестящите военни специалисти на Корускант.
— Един момент! — извика мофът. — Не ви разбрах.
— Май иска да ни каже, че Бел Иблис дотам е загубил разсъдъка си, че да нападне Яга Минор — каза Флим, гледайки Тирс с открито недоверие.
Гвардеецът наведе глава:
— Много добре, адмирале. Само че не е загубил разсъдъка си. Това е последният им шанс да избегнат гражданската война. Кого другиго да изпратят, ако не самия Бел Иблис?
— Според мен за пръв път Флим е прав — отбеляза Дизра. — Говорите за документа за унищожението на Каамас. Но те вече имат копието, което дадохме на Соло и Калризиан.
— Бел Иблис не знае това — майорът чукна върху електронния бележник. — Според доклада той е заминал за Котлис осем дни преди предателят Кариб Девист да занесе фалшифицирания си запис на паршунската станция на Убикторат и Соло да научи местонахождението на Бастион. Ако допуснем, че Бел Иблис не е във връзка с Корускант, а много вероятно да е точно така, той няма да знае нищо за авантюрата на Соло до Бастион.
— А ако влезе във връзка с Корускант преди нападението и оттам му кажат да чака? — попита Дизра.
— Тогава просто ще поразим мистрилите с размера и мощта на имперската база Убикторат — отвърна Тирс. — Не е нужно да знаят, че очакваме атака, докато тя действително не започне — гвардеецът погледна към Флим. — Това е класическа актьорска техника — добави той. — Ако публиката не знае какво трябва да стане, не се разочарова, ако то не стане.