— Ех! — изръмжа Навет под нос. Той остави Клиф да засипе краищата на плочата и да пренесе претопяващо-раздробяващата система в скривалището й зад куп водокренски щайги. — Недей да стоиш така! Иди да им помогнеш да я намерят!
— Добре — каза Хорвик. — А вие какво ще правите?
— Ще излезем навън — отвърна Навет. — Може да я засечем, като излиза.
— Успех! — пожела им Хорвик и изчезна.
За трийсет секунди успяха да сгънат парцала и да го скрият и за още една минута — да минат през мазето и да стигнат до задната врата. Улиците в тази част на Древстран бяха пусти по това време на денонощието, а поставените високо осветителни панели светеха едва-едва.
— Аз ще заобиколя отзад — тихо каза Навет. — Ти мини отпред. Не бива никой да те види.
— Не се тревожи — Клиф се изгуби безшумно като сянка по алеята зад ъгъла на сградата.
Навет погледна и в двете посоки и пристъпи до боклукчийския контейнер на няколко метра от него. Потъна в сянката му, постави бластера на коляното си и зачака.
От време на време пред осветените прозорци на кафенето минаваха забързани фигури. На няколко пъти Хо Дин или някой друг от нощната стража показваше глава от задната врата, проверяваше ключалката и изчезваше вътре. Но никой не излезе и не остана навън. Никаква жена.
Мина час преди оживлението в кафенето да замре. Навет изчака още трийсет минути, ядосано броейки наум лопатите, с които изоставаха заради непредвидената тревога. След това извади предавателя си.
— Клиф?
— Нищо — отвърна другият агент. И неговият глас звучеше раздразнено. — Сигурно са се отказали.
— Явно е било фалшива тревога — предположи Навет. — Хайде да се връщаме на работа.
Няколко минути по-късно отново бяха в катакомбата. Клиф взе парцала, а Навет заобиколи водокренските щайги, за да вземе претопяващо-раздробяващата система. И се закова на място. Най-отгоре на системата стоеше предавател.
— Клиф, ела! — тихо повика той.
— Не мога да повярвам — смая се Клиф, когато дойде при него. — Как го е направила?
— Ами хайде да я попитаме — предложи Навет и внимателно пое малкото комуникационно устройство.
Беше от типа предаватели с двоична връзка, от онези, които обикновено се използваха за вътрешна връзка на малки космически кораби. Имперският агент бързо го огледа за капани и го включи.
— Много си изобретателна — каза той. — Признавам.
— О, благодаря! — веднага отвърна гласът на старата жена. — Ласкаете ме. Особено когато излиза от имперска команда за мръсни поръчки.
Навет погледна към Клиф.
— За втори път ни обвиняваш, че работим за Империята. Разбира се, това са само догадки.
— Така ли! — присмехулно възкликна тя. — Че кой друг ще се опита да повреди ботанския планетарен щит?
— Догадки! — каза Навет, наострил уши за някакви издайнически фонови звуци. Яд го беше, че не разполага с техника, за да проследи сигнала. — Ако беше сигурна, щеше да се обадиш на ботанската охрана, вместо сама да се вреш.
— Кой казва, че не съм се обадила? — възрази старицата.
— А може и да обичам да се вра. Може цял живот да съм правила това с хътяните и с разни други отрепки. Може да си търся ново забавление.
— А може да си търсиш бърза смърт — контрира Навет.
— Как ни намери?
— Хайде сега! — възкликна тя. — Нали не си въобразявате, че прикритието ви е безупречно? С моите приятели от Новата република ви заковахме още първия път. Каква е тая история с тези металмити в генератора на щита?
— Налучкваме, а? — усмихна се Навет.
— Човек никога не знае — отвърна жената. — Между другото онзи, който е правил ключалките на задната врата, следващия път да се постарае повече… Беше толкова очевидно, че можехте да оставите табелка. По-цивилизовано е някак.
— Сигурно — каза Навет. — Още си в сградата, нали?
— Я сега кой налучква? — сряза го тя. — Всъщност не. Излязох преди известно време… под покрива има достатъчно място, за да може човек да пропълзи до оберлихта.
— Благодаря — процеди Навет през зъби. „С кого си мисли, че говори тази отрепка от покрайнините?“ — Ето ти в замяна един безплатен съвет. Върни се на кораба си и изчезни от Ботауи. Иначе ще си останеш завинаги на тази боклукчива топка. Лично ти го гарантирам.
— С цялото полагаемо се уважение, лейтенант… или беше майор? А може би даже полковник? Империята е в упадък и има инфлация на чиновете… С цялото полагаемо се уважение към един имперски офицер трябва да отбележа, че съм била заплашвана от далеч по-сериозни личности от теб. Готова съм да се срещнем лице в лице, когато кажеш.
— О, да, лице в лице! — извика Навет и после изчака, докато се поукроти гневът му. Нали точно към това се стремеше тя, да го раздразни. — Не се притеснявай. Но ще бъде, когато и където аз реша, не ти.