— Въпреки че то може да не е стигнало до него?
— Предложението е стигнало до него — твърдо заяви адмиралът. — Вермел е изключително надежден офицер със силно чувство за отговорност. Каквото и да се е случило с него, не се съмнявам, че първо е изпълнил задълженията си.
— Да, сър — каза Ардиф. Тонът му ясно показа, че не споделя увереността на началника си. — А ако Бел Иблис не дойде и след две седмици?
Пелаеон сви устни.
— Тогава ще решаваме.
Капитанът на „Химера“ се поколеба за миг, след това направи половин крачка към адмирала и попита тихо:
— Сър, наистина ли вярвате, че това е най-голямата ни надежда?
Върховният командващ поклати глава и отвърна също тихо:
— Не, капитане. Смятам, че това е единствената ни надежда.
Силуетите на приближаващите патрулни кораби „Синар“ IPV/4 се очертаха в идеална формация от двете им страни. Имперският звезден разрушител „Неумолим“ плавно се плъзна между прегрупиращите се авиокрила и зае определеното му място в орбитата.
— Много впечатляващо — измърмори моф Дизра към стройния мъж до себе си. Сърцето му се бе качило в гърлото. Застанал на мостика, мофът гледаше към синьо-зелената планета, изпълнила илюминатора на предната наблюдателница. — Надявам се, не ме влачихте дотук само за да видя как кроктарианската отбрана извършва маневри?
— Търпение, ваше превъзходителство — тихо отвърна застаналият до него майор Гордън Тирс. — Казах ви, че имаме изненада за вас.
Дизра изкриви устни. Да, Тирс бе казал, че са му приготвили изненада, и това бе всичко. Що се отнася до Флим…
Мофът обърна очи към адмиралското кресло и изкриви още по-силно уста. Актьорът седеше в креслото с драматично изражение, подсилено от синия грим, червените лещи и бялата униформа на върховен адмирал. Абсолютно копие на върховния адмирал Траун, маскарад, в който твърдо вярваха всички на борда на „Неумолим“, от капитан Дория до последния юнга.
Проблемът беше, че на планетата, към която приближаваха, нямаше нито един човек на Империята. Нито един. Кроктар, търговски център и столица на сектор Шатаум, се намираше дълбоко в територията на Новата република и разполагаше с цялата огнева мощ, която би могла да се очаква. Не съществуваха никакви гаранции, че кроктарианците щяха да се впечатлят от блестящите червени очи на Флим, от униформата му на върховен адмирал или от представлението му. И ако останеха безучастни, създаденият от Дизра малък триумвират щеше да се разпадне на парчета.
Флим може и да приличаше на върховния адмирал, но за разлика от него притежаваше тактическия гений на бацил от шахта за отпадъци. Тирс, бивш щурмовак и член на кралската гвардия на император Палпатин, бе военният мозък на групата. Ако капитан Дория видеше скромния майор да тича при бляскавия върховен адмирал, за да му даде съвет, цялата създадена дотук илюзия щеше да се пукне като сапунен мехур. Какъвто и блъф да бе замислил бившият щурмовак, той трябваше да успее.
— Съобщение от планетата, адмирале — доложи свързочникът от десния трап. — От великия лорд Босмихи, глава на Обединените фракции.
— Пуснете го през уредбата, лейтенант — нареди Траун. — Велики лорд Босмихи, говори върховният адмирал Траун. Получих позивната ви. Какво мога да направя за вас?
Дизра се свъси към Тирс, питайки го без думи:
„Те ли ни търсят?“
Майорът кимна. На устните му танцуваше тънка самодоволна усмивка:
— Шшшт! Слушайте!
— Приветстваме ви, върховен адмирал Траун — изгърмя през високоговорителите на уредбата носов чуждоземен глас, — и най-сърдечно ви поздравяваме за триумфалното завръщане.
— Благодаря — спокойно отвърна върховният адмирал. — Доколкото си спомням, не бяхте много ентусиазиран при последната ни среща.
Дизра хвърли бърз остър поглед към Тирс.
— По време на обиколката му из сектора преди десет години — тихо поясни майорът. — Не се притеснявайте. Знае всичко за нея.
Чуждоземецът се разсмя цвилещо.
— О, не сте забравили — весело добави той. — Тогава страхът от имперската власт и съблазънта на обещанията за свобода все още ни владееха.
— Подобни лъжи все още владеят мнозина — съгласи се Траун. — Да не би да намеквате, че кроктарианците са стигнали до ново разбиране на нещата?
От високоговорителя дойде хъхрещ звук на отвращение.
— Видяхме краха на обещанията — с горчивина отвърна великият лорд. — Корускант вече не може да наложи никакъв ред. Няма начертани цели, няма ясна структура, няма дисциплина. Хиляди различни чуждоземни раси дърпат галактиката във всевъзможни посоки.
— Това беше неизбежно — кратко отбеляза адмиралът. — Както и причината, поради която император Палпатин въведе Новия ред. Той се опита да предотврати срива, на който сте свидетели сега.