— Да?
— Пристигна дипломатически пратеник, който иска да се види с вас. Ще го приемете ли?
Хан усети, че го облива вълна на раздразнение. Не можеха ли да я оставят на мира поне за минутка?
— Говори капитан Соло — каза той на микрофона. — В момента съветникът е заета…
Силното стискане на ръката от страна на жена му прекъсна думите му. На лицето й бе изписано нещо…
— Да, ще го приема — каза Лея. — Изпратете го.
Тя изключи интеркома.
— Лея… — започна Хан.
— Спокойно — прекъсна го жена му. Необичайното изражение все още стоеше на лицето й. — Имам странно предчувствие…
Тя не довърши изречението си. Вратата на заседателната зала се плъзна настрани. Хан се изправи моментално, отпускайки ръка към дръжката на бластера си.
— Съветник Органа Соло — пресипнало поздрави Кариб Девист и влезе в стаята. Той отмести поглед към Хан: — Соло — добави мъжът, пристъпи към него и протегна ръка. — Радвам се, че сте напуснали Бастион невредими.
— Не сме — отвърна бившият контрабандист и дори не понечи да приеме предложената ръка. — Хванаха ни.
Кариб замръзна. Ръката му увисна във въздуха. Погледът му отскочи до все още седящия Ландо, сякаш едва сега го бе забелязал. След това Девист бавно отпусна ръка.
— Какво стана? — попита той с опънато лице.
— Вече казах. Хванаха ни — повтори Хан. — Известно време ни гониха из града, след това ни пресрещнаха при кораба — той вдигна вежди. — Очевидно се котираме доста високо. Лично върховният адмирал Траун дойде да ни посрещне.
Соло смяташе, че лицето на Кариб не може да се изпъне повече, но грешеше.
— Траун? — прошепна Кариб. — Наистина ли беше той?
— Със сигурност не беше холограма — отсече бившият контрабандист. — Разбира се, че беше той. Поговорихме си и след това той ни даде документа за унищожението на Каамас — Хан посочи с пръст информационния чип на масата. — Ето го.
Кариб погледна към чипа.
— И? — предпазливо попита той.
— Променен е — каза Лея едва ли не нежно.
Съпругът й я погледна раздразнено. Защо се държеше мило с този човек?
— Предполагам, че не знаете как са ни хванали — каза Соло и изгледа свирепо Кариб.
— Не, не знам — отвърна Кариб, без да трепне. — Но като се има предвид, че не са ви задържали в мига, в който сте слезли от кораба, предполагам, че просто са ви разкрили. Мога ли също така да отбележа — добави той с нотка на раздразнение в гласа, — че след като са открили вас, това означава, че са открили и мен, което пък означава, че семействата ни на Малък Пакрик са изложени на опасност от имперски репресии. Колкото и маловажно да е това за вас.
— Да — тихо каза Хан. — Аз… съжалявам.
— Е… — отвърна Кариб. Гневът все още се усещаше в гласа му. — Знаехме какви рискове поемаме — той обърна очи към Лея: — Затова всъщност сме тук. Решихме…
— Един момент — обади се Ландо. — Дежурният офицер каза, че сте дипломатически пратеник. Как го измамихте?
— Нямаше нужда да го мамя — отговори Кариб. — Управлението искаше да изпрати някого да предложи помощта ни на президента Гаврисом и Новата република по каамаския въпрос. Ние изявихме желание. Това е.
— И стигна чак до Гаврисом още при първия опит?
Девист сви рамене.
— Прибягнахме до някои връзки, но не се наложи да използваме много — той се усмихна тъжно. — Пред вратата на президента на Новата република няма тълпи от кандидати да предложат помощта си. Май ние ще внесем разнообразие — клонингът отново погледна към Лея. — Става дума за това, че се събрахме и решихме, че не можем да гледаме със скръстени ръце как се развиват нещата — той неволно се изпъна уставно. — Затова дойдохме да ви предложим помощта си.
Хан погледна към Ландо. Имперски клонинги доброволно предлагаха помощта си за решаването на каамаския спор. Само това липсваше!
— И как предлагате да помогнете? — попита Соло.
— Както съумеем — отговори Кариб. — Това може да означава разни неща. Например знаете ли, че в армадата ви от кораби има най-малко три имперски космически съда?
— Какво искаш да кажеш? — попита Хан с присвити очи.
— Точно това, че в армадата ви има най-малко три имперски кораба — повтори Девист. — Малки, в долния сегмент на изтребителния клас, сигурно с не повече от трима-четирима души на борда. Но определено са имперски.
— Сигурен ли сте? — попита Лея.
Хан се свъси към нея. Погледът в очите й бе странен, а стойката — напрегната.
— Напълно — отвърна Кариб. — Докато идвахме, уловихме предаване с последния код от Бастион.
— Ясно — стисна устни Лея.
— Надявам се, че имате идентификациите на корабите — каза Ландо.