— В определено отношение не — отвърна адмиралът. — Уменията на приятелката ви Шада са доста впечатляващи. Едва ли би я заинтересувало предложение за работа.
— Търси възвишена цел, на която да служи — отвърна му контрабандистът. — Ако трябва да бъда откровен, едва ли Империята е такава цел.
Пелаеон кимна.
— Може би ще успеем да внесем промяна.
— Адмирал Пелаеон — обади се нечий глас от трапа. — Свързах се с генерал Бел Иблис.
— Благодаря — върховният командващ погледна към Карде. — Не си отивайте… искам след малко да поговоря с вас.
— Разбира се.
Адмиралът тръгна по командната пътека и отмина Флим, без да го поглежда. Карде хвърли последен поглед към Дизра и пристъпи до Шада и Кароли, които помагаха на по-възрастната жена да седне.
— Как е тя? — попита търговецът на информация.
— Не е толкова зле, колкото смятахме — отвърна Шада, изучавайки подгизналата с кръв туника. — Успяла е почти докрай да се отдръпне от пътя на изстрела.
— Добри рефлекси — отбеляза Карде. — Мистрил докрай.
Ранената Палома Дасима го изгледа злобно.
— Много добре сте информиран — тихо каза тя.
— За доста неща — спокойно отвърна търговецът. — Например и за това, че Шада с нещо е спечелила неодобрението ви.
— И смятате, че това го овъзмездява ли? — презрително попита тя.
— А не ли? — възрази Карде. — Ако Шада не бе спряла Тирс, двете щяхте да последвате Пелаеон в смъртта. Вие бяхте най-непосредствената заплаха до него.
Дасима изсумтя.
— Аз съм мистрил, Талон Карде. С радост съм предоставила живота си в служба на народа ми.
— Нима! — контрабандистът погледна към най-младата жена от трите. — И вие ли не смятате, че животът ви заслужава малко признателност?
— Не намесвайте Кароли — отсече мистрилската ръководителка. — Тя няма какво да каже по този въпрос.
— А! — каза Карде. — Войници без глас и мнение. Удивително близки до философията на имперските щурмоваци.
— Кароли веднъж вече остави Шада да избяга — отвърна Дасима и изгледа ядно Кароли. — Има късмет, че не е наказана за това.
— О, да — тихо каза Карде. — Какъв късмет!
Очите на ранената жена проблеснаха.
— Ако сте свършили…
— Не съм — прекъсна я търговецът. — Изглежда, смятате, че животът на мистрилите не струва нищо. А репутацията им?
Тя присви очи.
— Какво искате да кажете?
Той махна към Флим.
— Щяхте да се съюзите с тези хора. Щяхте да бъдете измамени от сладки приказки, прах в очите и един актьор.
И не си правете труда да отричате: член на единайсетте не пътува от Емберлене ей така, за да си поддържа формата.
Дасима отмести очи от него.
— Решението все още подлежи на разискване — тихо отвърна тя.
— Радвам се, че е така — каза контрабандисткият шеф. — Защото, дори ако собствената ви репутация не означава нищо за вас, помислете си какво би означавало да свържете Мистрил с отмъстителен човек, като моф Дизра. Колко време смятате, че щеше да мине, преди да ви превърне в лични командоси на смъртта?
— Това никога нямаше да стане — категорично отговори Кароли. — Никога не бихме паднали толкова ниско, дори под заплаха.
Шада се раздвижи.
— А защо искаше да ме спреш на покрива на комплекса „Резинем“? — тихо попита тя.
— Това е друго — възрази Кароли.
Шада поклати глава.
— Не е друго. Опрощаването и съдействието при убийство са равносилни на извършването му.
— Права е — каза Карде. — Веднъж тръгнали по този път, щяхте да сложите край на Мистрил. Щяхте да изгорите мостовете към всеки потенциален клиент и когато сапуненият мехур на Флим се спукаше, а това неизбежно щеше да стане, щяхте да останете с празни ръце. А с края на Мистрил щеше да дойде и краят на Емберлене.
Той кръстоса ръце и зачака. След няколко секунди мистрилската ръководителка се намръщи и попита:
— Какво искате?
— Искам да приберете отрядите, които търсят Шада — отвърна контрабандистът. — Каквото и да е предполагаемото й престъпление срещу вас, то трябва да бъде опростено и смъртната й присъда отменена.
Дасима изкриви уста.
— Искате твърде много.
— Дадохме много — припомни й Карде. — Договорихме ли се?
Тя се поколеба, след това кимна с нежелание.
— Добре. Но тя няма да бъде възстановена като мистрил нито сега, нито когато и да било. И никога няма да се върне на Емберлене — и обърна гневен поглед към Шада. — Отсега тя е жена без дом.