Карде погледна към Шада. Лицето й бе изпънато, устните здраво стиснати. Тя отвърна на погледа му, без да трепне, и кимна.
— Значи — каза той — ще трябва да й намерим нов дом.
— С вас ли? — Дасима изсумтя. — С контрабандист и продавач на информация? Ето колко ниско може да падне един мистрил.
На Карде не му се наложи да измисля отговор. Край него настъпи оживление и той бе внимателно, но решително изместен от медицинския екип, който наобиколи ранената жена. Контрабандисткият шеф направи път и прехвърли вниманието си към охранителния отряд, който също бе пристигнал на мостика. Съвършено професионално охранителите претърсиха Флим и Дизра за скрити оръжия, сложиха им белезници и ги отведоха към задния турболифт. Втората група от тях отнесе тялото на Тирс.
— Карде.
Той се обърна и видя върховния командващ, който крачеше към него по командната пътека.
— Трябва да отида на „Странстваща авантюра“ да разговарям с генерал Бел Иблис — каза Пелаеон, докато се приближаваше. — Но преди това исках да обсъдим цената на информацията за Тирс и Флим.
Търговецът на информация сви рамене.
— За пръв път в живота си, адмирале, не знам какво да кажа — призна той. — Информационният чип ми беше подарък. Струва ми се малко недостойно да взема от вас пари за него.
— О! — Пелаеон го погледна замислено. — Подарък от онези същества, чийто кораб изкара ума на сензорния ми офицер при Бастион ли?
— От техен партньор — уклончиво отвърна Карде. — Нямам право да обсъждам подробностите.
— Ясно — каза адмиралът. — Все пак, като оставим етиката… което намирам за похвално… бих искал да ви благодаря с нещо по-конкретно от думи.
— Ще гледам да измисля нещо — контрабандистът махна към звездния разрушител от другата страна на илюминаторите на „Неумолим“. — Междувременно мога ли да попитам какво ще обсъждате с генерал Бел Иблис?
Пелаеон леко присви очи, но след това сви рамене.
— Все още е строго поверително, разбира се. Но като ви познавам, не може съвсем скоро да не научите. Предлагам мирно споразумение между Империята и Новата република. Време е тази дълга война най-сетне да свърши.
Карде поклати глава.
— Виж ти какви неща стават, когато ме няма в известните райони на галактиката — философски отбеляза той. — Адмирале, подкрепям идеята ви от все сърце. И ви желая успех.
— Благодаря ви — отвърна Пелаеон. — Чувствайте се свободен да си тръгнете, когато пожелаете. Дотогава позволете на екипажа си да се възползва от удобствата на „Неумолим“. И още веднъж ви благодаря.
Той тръгна към турболифта. Карде го изпрати с поглед, след това се обърна към Шада. Медицинският екип бе приключил предварителната си работа и помагаше на ранената да легне на носилка. Шада остана на командната пътека, загледана след тях. На лицето й бе изписана неподправена болка. Болката на човек, който гледа как последният член от семейството му си отива.
И изведнъж на Карде му хрумна нещо. Нещо голямо, бе казала Шада на Кардас. Нещо, за което да се държи, на което да служи и да се уповава. Нещо по-достойно и благородно от контрабандисткия живот. Нещо различно…
— Адмирал Пелаеон — извика търговецът на информация и забърза към задния мостик. — Адмирале!
Върховният командващ спря при отворените врати на турболифта.
— Моля?
— Мога ли да дойда с вас на „Странстваща авантюра“? — Карде пристъпи до него. — Искам да ви направя едно скромно предложение.
Последният страх на Люк бе, че часовите на оръжейните кули на Ръката на Траун щяха да ги забележат, докато издигат похитения кораб от скривалището му, и излитането от Нираван щеше да се окаже още едно състезание със смъртта. Но очевидно чисите още се занимаваха с последиците от унищожението на хангара и работата бе погълнала цялото им внимание.
И двамата с Мара се издигнаха в космоса, без да срещнат никакви препятствия. Мара премести ръчките на хипердвигателя и звездите се превърнаха в линии, които преляха в многоцветната палитра на хиперпространството. Най-сетне поеха към къщи.
— Следваща спирка Корускант — обяви Люк с въздишка и уморено се отпусна в седалката на втория пилот.
— Следваща спирка най-близката база на Новата република или някой от предните постове на Карде — поправи го Мара. — Не знам за теб, но аз искам душ, чисти дрехи и обяд, който да не е от хранителен концентрат.
— Имаш право — съгласи се майсторът джедай. — Май винаги ти си практичната.
— А ти винаги си идеалистът — каза тя. — Сигурно затова работим толкова добре заедно. Като стана дума за практичност, помниш ли, когато Арту се разпищя в залата за клониране?