— Не — Тирс поклати глава. — Вече я прегледах. Тя е само набелязване на плана му за действие след сблъсъка при Билбринджи. Ако Ръката на Траун е генерален план, то той е скрит някъде другаде.
— При капитан Нириз и „Предупредител“ — подхвърли Дизра.
— Може би — отвърна майорът. — Или пък окончателната победа е в ръцете на човек, наречен Ръката на Траун. И в двата случая някъде някой притежава нещо, което ние искаме.
Мофът се поусмихна. Изведнъж всичко му стана кристално ясно.
— И за да примамите този някой от скривалището му, решихте да използвате нашия приятел Флим.
Бившият гвардеец леко наклони глава на една страна.
— При дадените обстоятелства смятам, че рискът си струва.
— Може би — тихо промърмори мофът. — Разбира се, при положение че всичко това не са само небивалици.
Ъгълчето на устата на Тирс се изкриви.
— Прекарах няколко месеца на борда на „Химера“ с Траун, Дизра. Преди това го наблюдавах в продължение на две години, докато служех на императора. През цялото време не го чух да дава обещание, което не може да изпълни. Щом е казал, че Ръката на Траун е ключът към окончателната победа, значи е така. Можете да разчитате на това.
— Дано само онзи, който държи ключа, да излезе от скривалището си, преди в Корускант да са се изнервили толкова, че да предприемат нещо — отвърна мофът. — Какво ще направим най-напред?
— Вие специално трябва да се приготвите и да посрещнете делегацията на Кроктар — каза Тирс и постави бластера на Дизра върху масата. След това извади от туниката си информационен чип и го сложи до оръжието. — Тук има кратка анотация за расата и за великия лорд Босмихи — продължи той, тръгвайки към вратата. — Май с друго не разполагаме на борда.
— Ще свърши работа — отвърна Дизра, пристъпи към масата и взе чипа. — Вие къде отивате?
— Мислех си да се присъединя към капитан Дория при посрещането на делегацията в хангара — отвърна майорът. — Нямам търпение да видя на практика уменията ви в преговорите — и без да дочака отговор, той излезе.
— И да видите дали бившият гвардеец и актьорът все още се нуждаят от моф — довърши след него на глас Дизра.
Но това нямаше значение. Нека гледа. И Флим да гледа, щом желае. Ще им покаже. Когато кроктарианската делегация си тръгне, и двамата ще са напълно убедени, че Дизра не е просто един уморен стар политик, чийто блестящ план се е изплъзнал от ръцете му. Той беше важна част от триумвирата. Част, която няма просто така да бъде изтласкана. Особено след като на една ръка от тях стоеше гарантирана окончателна победа.
Той бе започнал всичко това. И сега се кълнеше в кръвта на императора, че щеше да остане докрай.
Мофът мушна бластера в кобура под туниката си, пъхна чипа в отвора на електронния си бележник и зачете.
От мостика на имперския звезден разрушител „Тираничен“ не се виждаха никакви планети. Нито планети, нито астероиди, кораби или звезди. Нищо освен абсолютна чернота.
И все пак имаше едно изключение. Откъм щирборда, едва видим от мястото на капитан Налгол, мъждиво се белееше неголям диск. Това бе малък отломък от ядрото на кометата, до която летеше „Тираничен“. Вече месец летяха така. Съвършено слепи и глухи за света извън изолацията им.
За Налгол това не беше проблем. Като кадет бе служил на един от най-отдалечените имперски ретранслационни постове и това, че навън нямаше нищо за гледане, не го притесняваше. Но не всички хора от екипажа бяха калени като него. Развлекателните зали и салоните за бойни упражнения бяха три пъти по-натоварени от обикновено. До капитана достигнаха слухове, че на пилотите на разузнавателните кораби се предлагали сериозни подкупи, за да вземат по един-двама пътници със себе си, когато излизаха извън маскировъчния щит.
В зенита на Империята на звездните разрушители служеше елитът на галактиката. Но това бе минала слава. Ако не се случеше нещо скоро, Налгол щеше да се сблъска със сериозни проблеми с екипажа.
Откъм горния бакбордов квадрант проблесна нещо ярко. Или поне относително ярко. Беше светлината от двигателя на един от разузнавателните кораби, които бяха старателно преправени, за да приличат на стари очукани минни влекачи.
Налгол се загледа. Машината направи заход и изчезна под заострения корпус към хангара. Абсолютната чернота не го притесняваше и все пак трябваше да признае, че бе приятно да разнообрази сетивата си за миг.
Някой застана на мостика до него.
— Предварителен рапорт от разузнавач две, сър — доложи шефът на разузнаването Оисан с глас, който винаги звучеше на капитана като непрестанно мляскане. — Бойните кораби около Ботауи са нараснали на петдесет и шест.