— Кой казва, че съм обикновен телохранител — възрази Шада и спусна крака от леглото. — Трябват ми пет минути да се преоблека и отиваме да говорим с този генерал.
След десет минути тримата се движеха по претъпканата улица край космодрума. Карде и Шада крачеха един до друг, а златистият протоколен дроид нервно ги следваше.
— Изглежда, сме интересна гледка — тихо каза тя.
Карде кимна. Вече бе забелязал любопитството, с което ги зяпаха иторийските минувачи, и прикритите погледи на човешките същества.
— В доклада на Мара се казва, че са особено бдителни и недружелюбни.
— Добре е да го знаем — кратко коментира Шада. — И все пак този доклад е отпреди шест години. Интересни са им дрехите. Блестящи… и тези кичурчета кожа по тях.
— Това е кожа от крош — поясни Карде. — Животно, което обитава един от световете в република Катол. Кожите са еластични и издръжливи. А тези кичурчета се оставят произволно или според желанието на клиента. Според Мара кожите от крош тъкмо излизали на мода, когато с Калризиан били тук. Изглежда, оттогава всичко живо се е научило да ги носи.
— Може би защото така пришълците веднага се отличават — каза Шада и хвърли поглед към собствения си костюм. — С нашето облекло нямаме голям шанс да се смесим с тълпата.
— Права си — съгласи се контрабандистът. — Тази част на галактиката не е много посещавана, но и Империята, и Новата република направиха по няколко опита да я приобщят към себе си.
— Местните поддават ли се?
— Не особено — каза Карде и огледа избелелите фирмени знамена, които плющяха на вятъра. Надписите на няколко от тях бяха на основния език, но на повечето се вееха иторийски глифографски символи и знаци на непозната писменост. — Трипио, търсим място, което се нарича „Итор Ломан“ — махна той на дроида да се приближи. — Виждаш ли го някъде?
— Да, капитан Карде. Отсреща е — отвърна Трипио и посочи синьо-бял надпис на иторийски.
— Напомня ми за бърлогата на Бомбаса на Пембрик — тихо каза Шада. — Знаеш ли, Карде, не е зле от време на време да увеличаваш състава на разузнавателните си отреди.
— Ти няма ли да го приемеш като обида за бойните си умения?
— Мисля, че доказах бойните си умения — сряза го тя. — Но ако си с повече хора, може изобщо да не се стига до битка.
Карде кимна и потисна усмивката си.
— Ще го запомня. Заповядай.
В този ранен час кафенето бе необичайно пълно както с иторийци, така и с местни, облечени в традиционните си якета от кожа на крош. Имаше и един-двама чуждоземни като тях.
— Кой ли от тях е генерал Джутка? — попита Шада.
— Предполагам, че ще се оглежда за нас — отвърна Карде.
— Ако не…
Той не довърши. От близката маса стана слаб мъж с къса коса и елегантно яке и се приближи към тях.
— А! Гости! — весело каза той със светнали от интерес и дяволита закачливост очи. След това ги изгледа поотделно от глава до пети. — Вие сигурно сте пиратите, които идват да се видят с генерал Джутка?
— Да — потвърди Карде. — А вие кой сте?
— Енту Нийдан Елз, на вашите услуги — каза той и леко се поклони. — Наричайте ме Енту Ний.
— Интересно име — отбеляза контрабандистът и на свой ред го изгледа. — Енту звучи като име на дроид.
— Колкото и да е странно, хората понякога ме бъркат с дроид — отвърна дребосъкът и очите му грейнаха още повече. — Не мога да си обясня защо. Заповядайте, ще ви отведа до масата на генерала — и без да дочака отговор, той тръгна между масите с жива като речта му походка.
— Интересен чешит — заяви Трипио, докато го следваха.
— Но не изглежда агресивен.
— Не се доверявай на външния вид — посъветва го Шада.
— Според мен изобщо не се вписва в тази обстановка.
— Ще го държим под око — успокои я Карде. — Явно това е Джутка.
Енту Ний бе спрял до една маса в дъното на кафенето, където с гръб към стената седеше едър набит мъж. На масата пред него се мъдреше голяма чаша. Носеше яке от вече познатия вид, но на Карде се стори, че се чувства неловко в него.
— Този човек е военен — изрече Шада гласно мислите на контрабандиста, докато Енту Ний разменяше няколко думи с мъжа на масата. — Веднага се познава, че не се чувства добре без униформата си.
Дребосъкът отстъпи, когато те се приближиха, и весело махна към едрия мъж.
— Генерал Джутка, представям ви нашите гости — каза той, внезапно пооклюмал. — Съжалявам… не чух имената ви.
— Не сме ги казали — отвърна Карде. — Можеш да се обръщаш към мен с „капитане“. Това е приятелката ми Шада, а това е дроидът ми преводач Си Трипио.