— Направи ми интересно предложение — отвърна Карде, подчертано бавно вдигна ръце и ги скръсти пред гърдите си.
Вниманието на главорезите бе изцяло погълнато от Карде и Шада и те пропуснаха да забележат, че някой влезе в заведението едновременно с излизането на Енту Ний. Ако успееше да задържи вниманието върху себе си още малко… Някой изруга изненадано. Един от главорезите вдигна поглед…
— Шри… Ксерн! — процеди той.
Водачът на групата се обърна и зяпна от изненада. Безшумно и решително Хшиши крачеше към тях. Ксерн не успя веднага да възвърне гласа си.
— Какво е това? — прошепна той.
— Тя е тогорианка — услужливо отговори Карде и погледна крадешком към Шада. Очите й шареха преценяващо между разсеяните изведнъж главорези. Това можеше да означава неприятности. — И е с мен — добави той.
Хшиши продължаваше да пристъпва към полукръга от главорези. Устата й бе отворена достатъчно, за да се видят котешките й зъби.
— Кажи й да спре — заповяда Ксерн. Гласът му се извиси, а бластерът му посочи тогорианката. — Чу ли? Кажи й да спре или ще стреляме.
— Не ви препоръчвам да стреляте по тогорианци — меко го посъветва контрабандистът. — Това само ги ядосва повече.
Ксерн го погледна недоверчиво… И в този момент Шада започна. С лявата ръка тя грабна чашата, до която дотогава я бе небрежно отпуснала, и със светкавично движение на предмишницата плисна съдържанието й в лицето на Ксерн. Той извика и вдигна ръка, но бе късно. Отклонявайки посоката, Шада захвърли самата чаша в гърлото на друг от нападателите. Тя вече скачаше и едва чуто изстена, когато Карде я сграбчи за ръката и я накара да седне на мястото си. Из заведението се разнесоха изстрели и шум от падащи тела…
— Свали бластера си, Ксерн — каза тихо Карде. И на самия него гласът му се стори гръмовен във внезапно настъпилата напрегната тишина. — Много бавно. Много внимателно.
Ксерн избърса отново очите си с ръкав и ги отвори. И за втори път за половин секунда онемя от сцената, която видя. Водачът на главорезите не повярва на очите си. Не повярва, че Карде и Шада седят невредими на масата, не повярва, че безжизнените тела на хората му се въргалят на пода около него, а от бластерните рани по телата им се вдигат кълбета зловонен дим. Не повярва и на четиримата облечени в якета от крош мъже, които седяха на различни маси из кафенето и бяха насочили бластери към него.
— Бластера ти, Ксерн — повторно го подкани Карде, докато главорезът гледаше все така невярващо.
Капки от бирата на Шада капеха от брадичката му. Шада се раздвижи, но преди да успее да направи нещо, Хшиши пристъпи до Ксерн и хвана дулото на бластера му с масивната си ръка. Той се сепна, сякаш едва сега видя тогорианката. Тя изви дулото към тавана, вдигна ръка и нежно заби нокътя си от вътрешната страна на ръката му. Той пусна оръжието.
— Браво на всички! — каза Карде и стана, докато Хшиши се отдръпваше, готова да стреля с бластера. — Данкин!
— Тук — заговори с познатия глас някакъв мъж, докато ставаше от масата си.
— Дай нещо на бармана като компенсация за бъркотията — нареди Карде. — Така се прави — добави той към Ксерн, докато Данкин тръгна към бара, бъркайки в джоба си. — Грив, застани до вратата. Чал, Балик, ви сте авангард по пътя към кораба.
— Да.
Тримата тръгнаха към вратата.
— Хитър си — злобно процеди Ксерн. — Наистина си хитър. Но ако си мислиш, че това ще те спаси от ръцете на Рей’кас, много се лъжеш.
— На твое място щях да се притеснявам повече какво ще направи Рей’кас с теб, задето толкова глупаво загуби хората си — сряза го Карде. — А също и как ще излезеш от тук, преди Хшиши да реши, че си прекалено опасен, за да си тръгнеш жив.
— О, тръгвам се — мрачно отвърна главорезът. — Но ще се срещнем отново, Карде. Малко преди да умреш — той му хвърли свиреп поглед и тежко тръгна към вратата.
— Е — каза контрабандистът, обърна се към Шада и й подаде ръка.
Тя не помръдна.
— Значи през цялото време си имал подкрепление — вдигна тя очи към него.
В гласа и в израза на лицето й имаше недвусмислено оскърбление.
— Нали каза, че няма да го приемеш като обида — напомни й Карде.
— Те са дегизирани.
Карде бавно отпусна ръка.
— Инспекторите, които проверяваха кораба, видяха целия екипаж — обясни той. — Нормално беше да допусна, че някои от тях са шпиони на пиратите и ще ги разпознаят.
— А якетата?
— Мара ги донесе — отговори Карде и усети, че по челото му избива пот.
Шада се изправи.
— И не ти мина през ума — прошепна тя, — че можеш да ми се довериш?
За миг Карде остана без глас. Дълбоката болка, която струеше от думите й, бе съвършено неочаквана.