— Така ли? — намръщи се Шада. Повиквачът бе автопилот на напълно автоматизиран кораб, който може да се самоуправлява от разстояние, когато собственикът му подаде сигнал. Мистрилите никога не използваха такива кораби, но й се беше случвало да пътува на тях с клиенти. Бяха й крайно неприятни. — Кардас е имал напълно автоматизиран кораб, така ли?
— Да, модел отпреди Войните на клонингите — каза Карде. — Купи го малко след като се върна от престоя си при тъмния джедай. Каза, че искал кораб с прилични размери, който да може да управлява сам, без помощта на екипаж.
— И Скайуокър е намерил повиквача в калта на някаква изоставена планета? Колко удобно.
— И аз така си помислих — призна си контрабандистът. — Но след като говорих със Скайуокър, разбрах, че се е натъкнал на находката съвсем случайно.
— Дали думата може да се използва, когато говорим за джедай, е спорно — вметна Шада.
— Така е — съгласи се Карде. — Но това беше първата следа, която имахме от десет години, и дори да беше номер, сметнах, че си струваше да видя докъде би довела.
— И изпрати Джейд да търси — добави тя и си припомни разговора, който бе подслушала в апартамента на семейство Соло в Горската кула. — А Калризиан настоя лично да го потърсиш.
— Общо взето, така е — заключи търговецът. — Започнаха от Дагоба. Търсиха в старите архиви на космодрумите къде може да е спирал за ремонт или за зареждане. Тук-там се натъкнаха на догадки… някои — в библиотеката на Корускант, други — изречени от разни типове от покрайнините, трети — от охраната на Корелиан… от всякакви места… Започнахме да събираме частите на мозайката.
— Ще ти отнеме цял живот — тихо каза Шада.
— Не чак толкова, но определено ми отне няколко години — призна Карде. — Особено след като двамата продължиха да се занимават и с други неща или ги викаха да оправят поредната криза на Корускант. Следата беше толкова студена, че месец-два не бяха от значение. Продължиха, докато не стигнаха до сектор Катол, система Ексокрон. И там, доколкото знаем, следата свършва.
За известно време в каютата цареше тишина, докато Шада осмисляше чутото.
— Предполагам, че не са видели самия Кардас?
С явно усилие Карде се откъсна от призраците на миналото.
— Имаха изрични инструкции да не го виждат — каза той.
— Трябваше да разберат къде е. А при свят, скрит като Ексокрон, трябваше да намерят и път до него. Аз щях да поема нататък.
— Преди колко време беше това?
— Преди няколко години — сви рамене Карде.
— И какво стана?
— Често казано, не събрах сили — призна си той. — Не знаех как ще се изправя пред него. Нямах представа, какво ще му кажа, как ще изгладя нещата. Затова все си намирах извинения да отлагам — Карде си пое дълбоко дъх. — И май вече съм закъснял твърде много.
— Смяташ, че Рей’кас работи за него?
— Рей’кас, Бомбаса… и още десетина, за които не сме и чували — бавно отвърна Карде. — Но той явно се е раздвижил.
Само че този път се занимава предимно с пиратство и поробване, а не с контрабанда и хакерство. Колкото по-див е районът… Само с едно мога да си го обясня — да ме пипне лично.
За миг думите му увиснаха във въздуха като смъртна присъда.
— Не смятам, че е задължително — наруши тишината Шада, подтикната от смътното желание да обори мнението му. — Не е ли възможно да е събрал средства, за да построи собствена малка империя в затънтеното си кьоше? Или да превземе Ексокрон и дори тъй наречената република Катол?
— Той е тук от почти двайсет години, Шада — напомни й Карде. — Ако е искал да си изгради империя, нима нямаше да го направи досега?
— А нямаше ли да е същото, ако е искал да те спипа? — възрази му тя.
— Може да е опитал.
— И се е отказал след първите три години?
— И на мен не ми звучи логично — съгласи се Карде. — Но познавах Кардас. Не е човек, който би скръстил ръце. Беше безмилостен, непреклонен и пресметлив, не прощаваше нищо, което бе извършено срещу него, и не допускаше някой или нещо да застане на пътя му. Живееше заради предизвикателствата. Колкото по-големи, толкова по-добре. Знае, че съм тук и го търся. Онзи дребосък… Енту Ний. Той е доказателството.
Шада усети тръпки по гърба си. „Волният Карде“, който досега й изглеждаше толкова сигурен и надежден, изведнъж й се стори малък и уязвим.
— И ето че ние се навираме право в устата му.
— Поне ти няма защо да се страхуваш — увери я той. — По никакъв начин не си свързана с мен или с организацията ми — Карде се поколеба. — Всъщност затова се съгласих да дойдеш.