— Да — отвърна Люк.
Мара долови, че се опитва да си спомни нещо.
— Какво „да“? — попита тя.
— В скалата сигурно има кортосна руда — отвърна той и насочи лъча на фенерчето си към скалата, която засия в безброй искри.
— Не съм чувала за такава руда — поклати глава Мара.
— Рядко се среща — каза Люк. — Знам само, че деактивира лазерните мечове. Веднъж с Коран се натъкнахме на използващи Силата с ризници от кортосни влакна. Голяма изненада беше.
— Не се съмнявам — отвърна Мара и изведнъж си спомни нещо. — Значи такива плочи е имал Палпатин между двойните стени на резиденцията си!
Люк вдигна вежда.
— Имал е кортосни плочи в резиденцията си?
— Да, и в стените на някои кабинети и на тронните зали — добави Мара. — Никога не съм знаела как се казва материалът. От обясненията му помня, че ако лазерният меч е с двоична верига в системата за активация, при контакт със скалата започва обратно захранване, което преминава през механизма за част от секундата и деактивира оръжието. Така ще бъде забавен всеки джедай.
— Част от Ръката на императора — промърмори Люк. — Знаеш ли някакъв начин да се разсече?
— Разбира се, знам стотици — отвърна тя и изсипа съдържанието на раницата си на земята. — Като изключим въздействието й върху лазерните мечове, рудата е твърде слаба и трошлива. С нея не може да се строи. От един добър бластерен заряд ще се разхвърчи на парчета. Почакай — тя извади една от гранатите, които Карде бе изпратил, и освети с фенерчето си цифрата, показваща мощността й. — Тази ще свърши работа.
Някой от комджайците каза нещо.
— Спазващия думата си смята, че не е добре да се взривява граната — преведе Люк. — Не сме далеч от Високата кула и звукът се разпространява доста далеч под земята.
— Вярно — съгласи се Мара, остави гранатата и се загледа в мястото, където Люк се опита да разсече скалата. — Но пък така ще напредваме с по няколко сантиметра на замах. Ти реши: допълнителен шум или допълнително забавяне?
Майсторът джедай замислено прокара длан по скалата. Мара усети съсредоточеността му, когато се присегна напред със Силата.
— Да опитаме пак с лазерните мечове — предложи той. — Поне в продължение на два часа.
— Добре — съгласи се Мара. — Винаги можем да използваме гранати, ако решим, че прекалено много се бавим — тя освети скалата с фенерчето си. — Значи освен пещерни зали с хищници сега имаме и скала, която деактивира лазерни мечове. Колко удобно за някого.
— Може да е случайност — каза Люк не особено убедено.
— Няма какво повече да чакаме — и изведнъж се намръщи:
— А дали няма да се повредят лазерните мечове?
— Едва ли — сви рамене Мара, — но не мога да твърдя със сигурност. Е, вярвам, че ще успеем да усетим опасността, преди да е станало късно.
— Така е — съгласи се джедаят и погледна към астромеханичния си дроид. — Арту, включи всичките си сензори и следи за състоянието на лазерните мечове. Кажи ни, ако започнат да прегряват или стане нещо друго.
Дроидът изпиука и протегна напред малката си сензорна конзола.
— Хайде да опитаме под ъгъл един спрямо друг — каза Мара, прекоси прохода и закрепи фенерчето си в една цепнатина в скалата, откъдето светлината му осветяваше мястото. — Така лъчовете ни няма да се засичат, а и обикновено долният слой поддава по-бързо.
— Добре — Люк погледна към тримата комджайци, които се бяха скупчили един до друг на тавана. — Режещ камъни, защо не се върнеш при Гълтача на огнени трески? Кажи му, че сме почти готови за съгледвачите, които обеща да изпрати във Високата кула с нас.
Комджаецът каза нещо.
— Не, но скоро ще бъдем — отвърна Люк. — И не е лошо да вземеш някой със себе си.
Седнал на един скален блок под свода, Дете на ветровете разпери крила и каза нещо разпалено.
— Не, не ти — твърдо отвърна Скайуокър на младия комкаец. — Спазващия думата си ще тръгне с него.
В последвалия коментар се долавяше известна докаченост. Режещия камъни и Спазващия думата си се изгубиха в мрака към входа на пещерата. Детето на ветровете извика нещо след тях и се отпусна обиден на камъка.
— Явно пропуснах разпалена размяна на реплики — каза Мара, откачи лазерния меч от колана си и зае позиция вляво от разреза, който Люк бе направил.
— Горе-долу — отвърна той, активира собствения си меч и застана отдясно. — Готова ли си?
Мара активира оръжието си.
— Да.
Работеха от почти цял час и бяха очертали контура на отвора, когато Арту изведнъж избипка.
— Чакай, Мара — каза Скайуокър, деактивира лазерния си меч и за миг се замисли какво не е наред. Изцяло съсредоточен върху оръжието, не усети никаква неприятност. Той погледна към малкия дроид… И в следващия миг отвори широко очи. Сензорната конзола сочеше не към лазерните мечове, а към прохода.