— Мара — повика я Люк, прехвърли оръжието в лявата си ръка и вдигна фенерчето, за да освети прохода. Зад него Мара деактивира меча си.
Във внезапно настъпилата тишина се чу шум. Шумолящ звук, сякаш хиляди далечни гърлени гласове си шепнеха без думи. Несъзнателен ропот, който прокънтя в съзнанието му, когато се присегна към него със Силата. Приближаваше се.
— Не ми харесва този звук — промърмори Мара и се приближи до него.
— И на мен — отвърна Люк и засили докрай светлината на фенерчето си.
След това разходи лъча по всички ъгли на прохода. Не се виждаше нищо, но с толкова много завои на тунела това не означаваше нищо. Скайуокър изпълни джедайските си техники за усилване на сетивата…
— Огнени трески! — възкликна Строящия с лозници, висящ от тавана точно над Люк. — Идват!
— Какво? — попита Джейд.
— Каза, че идват огнени трески — отвърна Люк.
— Виж ти! — възкликна Мара. — Името на договарящия им беше… Гълтача на огнени трески.
— Да — потвърди джедаят и погледна нагоре към комджаеца. Дори от пърхането на крилата му се долавяше очакване. — Мислех, че огнените трески са някакво растение. Строящ с лозници, какви са тези трески?
— Те са дребосъци, но опасни — отвърна комджаецът. — Изяждат и унищожават всичко, което срещнат по пътя си, убиват.
— Каза, че са малки, но опасни — предаде Люк на Мара и отново обходи с лъча на фенерчето си тунела.
— От шума излиза, че насам идват безброй такива същества — мрачно заключи Джейд. — Имам лошото усещане, че ни предстои среща с нов вид роверини.
Люк потръпна. Бе видял предостатъчно от тези отвратителни хищни насекоми по време на годишното им преселение в давириенските джунгли. Роверините летяха на рояци от стотици хиляди, понякога дори милиони, и оглозгваха докрай всичко по пътя си. Изяждаха не само растителността. От животните, които пропуснеха да се махнат от пътя им навреме, оставаха само бели кости.
— Строящ с лозници, колко бързо се движат? — попита джедаят.
— Много бързо — отвърна Мара, преди комджаецът да отговори. — Ето ги!
Люк стаи дъх. В най-отдалечената точка, до която стигаше светлината от фенерчето, се подаде челото на пулсираща черна маса. Покриваше целия под и се издигаше на около метър по стените. Черната маса се разля пред очите на Скайуокър като зловеща течност, потъна в една лека вдлъбнатина в пода и бързо се прехвърли над ръба й. Права беше Мара. Приближаваха много бързо.
— След минута ще са тук — каза тя. — Ако имаш скрити козове, сега е моментът да ги изиграеш.
Майсторът джедай прехапа устна. Мислите му препускаха бясно. Със Силата можеше да създаде щит около себе си, но нямаше да успее да го поддържа дълго срещу толкова много отделни противници. Освен това не бе сигурно, че ще е в състояние да включи и Мара зад щита, а тя очевидно не владееше техниката, за да го направи сама. Да използва Силата, за да отклонява всяка от огнените трески от пътя им, докато минаваха покрай тях, също щеше да е непосилна задача дори ако Мара му помагаше.
А ако тези насекоми бяха подобни на онези от давириенските джунгли, достатъчно щеше да е едно от тях да забие отровното си жило, за да загубят контрол над себе си. И всички останали щяха начаса да разберат къде е храната. Не, единствената им надежда бе да се скрият. Някъде нататък в прохода или…
— Сводът — изведнъж каза Джейд. — Трябва да стъпим на нещо на около два метра от земята…
— Да — съгласи се Люк и активира лазерния си меч.
След това излезе извън прохода и премери разстоянието на око. Щяха да успеят, стига да им стигнеше времето, за да се подготвят.
— Арту, затвори всичките си отвори — провикна се той и насочи върха на ослепителния зелен лъч хоризонтално от вътрешната страна на колоната на свода, на половин метър над главата си.
Ако жилата на кортосната руда стигаше толкова високо… За щастие не стигаше. Лъчът на меча му с лекота отсече няколко сантиметра от скалата.
— Дете на ветровете, влез в отвора — извика Люк, хвана с помощта на Силата дръжката на лазерния си меч и вдигна оръжието над ръба, който току-що бе направил. — Намери си място, където да се хванеш, и стой там.
— Ами ти, джедай Скай Уокър? — тревожно попита младият комкаец. Съскането на лазерните мечове заглуши плясъка на крилата му. — Ти как ще се предпазиш?
— Ще видиш — отвърна Люк. Наведе лъча на меча, така че да образува ъгъл спрямо скалата, отсече парче във формата на груб клин, като по този начин направи плитка хоризонтална ниша от вътрешната страна на свода. Шумът от приближаването на огнените трески все повече се засилваше. — Мара?