— Да, беше повече от очевидно — сухо отвърна Мара. — Поне за мен. Сигурно и за Лея, Коран и за още неколцина от учениците ти. Може би и за цялата Нова република.
— Благодаря ти — опита се Люк не съвсем успешно да наподоби тона й. — Чувствам се много по-добре.
— Е, това беше целта — Мара си пое дълбоко дъх. Люк усети колебанието й. — Ти си в центъра на нещата. Ти имаш последната дума за това, какво да стане и какво не. Но ако искаш да чуеш мнението ми, всичко започна преди девет години, когато тръгна на онова пътуване до Бис и там се изправи пред… пред каквото там се изправи.
— Преродения император — потръпна от спомена Люк.
— Или нещо друго — отвърна Джейд с особена нотка на безразличие в гласа. — Лично аз не съм убедена, че е бил той. Но това е извън темата. Въпросът е, че ти реши — глупаво или по-точно — арогантно според мен, че най-добрият начин да го спреш е се престориш, че се съюзяваш с него, като едновременно научиш някои от техниките на Тъмната страна.
— Но не съм преминал към нея — възрази Люк, опитвайки се да си припомни онези мрачни дни. — Според мен не съм преминал.
Мара поклати глава.
— За това може да се поспори, но вече почти няма значение. Все пак по един или друг начин ти охотно се потопи в нея. И от този момент нататък тя придаде друг оттенък на всичко, което правеше.
Думите на учителя Йода изплуваха в паметта му: „Стъпиш ли на тъмната пътека, предупреждаваше старият му учител, съдбата ти е решена навеки.“
— Придаде друг оттенък?… — тихо повтори той на себе си. Всички лутания, грешни постъпки и решения, арогантността от изминалите девет години обвинително се изправиха пред него. — Какво съм си мислел?
— Ти не мислеше — отвърна Мара. В гласа и чувствата й имаше странна смесица от обвинение и състрадание. — Ти реагираше. Искаше да спасиш всички и да свършиш всичко. И докато се опитваше да го правиш, се размина на косъм със самоунищожението си.
— И какво се промени? — попита Скайуокър. — Какво стана?
Мара присви очи.
— Да не би да искаш да повярвам, че не знаеш?
Люк направи гримаса, учудвайки се, че не го бе осъзнал по-рано. Критичният момент при Ифигин, докато двамата с Хан се подготвяха за битката с настъпващата според зет му към тях пиратска шайка. Моментът, когато видя император Палпатин и Екзар Кун да му се присмиват…
— Знам — призна той. — Взех решение да не прибягвам толкова често до Силата.
И изведнъж през смесицата от тревога и угризение мина съвършено неочакван прилив на всепотапящо облекчение.
— Най-сетне — тихо каза Мара.
— Но защо? — попита Люк. — Мощта е, за да бъде използвана от всеки джедай. Заради това, че се докоснах до Тъмната страна ли, употребата й стана толкова тежка за мен?
— Вероятно да, отчасти — отвърна Джейд. — Но и да не беше го правил, пак щеше да преживееш неприятности. Бил ли си във фабрика за дискови корпуси?
— Ами… не — отговори Скайуокър и премига от внезапната смяна на темата.
— А в рудна мелница? — отново попита тя. — Ландо имаше няколко… не може да не си надничал поне в една от тях.
— Виждал съм онази на Варн — отвърна Люк. Споменаването на Ландо внезапно помрачи несигурно нарастващото чувство на вълнение от новите открития. Връзката на Мара с Ландо…
— Добре — каза Мара. Или не забеляза промяната в чувствата му, или я пренебрегна. — Понякога малки пойни птички свиват гнезда в горните подпорни греди на сградата. Чувал ли си ги да пеят, когато си бил там?
Скайуокър се усмихна. Отново бе толкова очевидно.
— Разбира се, че не — отвърна той. — Там е много шумно, за да се чуе толкова нежен звук.
Мара също се усмихна.
— Очевидно е, след като ти го посочат, нали? Силата е не само мощ, както мислят повечето, които не са джедай. Тя е и напътствие. Всичко: от грандиозните видения за бъдещето до по-фините предупреждения за момента, които изживявам като предчувствия за опасност. Работата е, че колкото повече черпиш от нея груба мощ, толкова повече се смалява способността ти да чуеш съветите й през шумотевицата на собствената ти дейност.
— Да — тихо се съгласи Люк.
Изведнъж се изясниха толкова много загадки. Често се питаше как той можа да построи отново личната крепост на Дарт Вейдър, а учителят Йода се бе уморил от нещо относително лесно, като изваждането на един изтребител от мочурищата на Дагоба? Просто Йода разбираше алтернативите много по-добре от прохождащия си ученик. И за краткото време, откак Люк реши да опита същата алтернатива, вече смътно долавяше причината, поради която учителят му бе избрал този път. Все по-често и по-често започваха да се появяват кратки проблясъци напътствия, понякога явяващи се като неясно подсъзнателно усещане. Нещо такова го бе предпазило от бързо падане в плен в кауронската астероидна база на пиратите Каврилу. Друго негласно го бе посъветвало да приеме помощта на Дете на ветровете, което го доведе до тази пещера, както и до пещерата на ком джа.