Агентът на Убикторат започваше да изчерпва думите си. С тайно задоволство Кариб отбеляза, че старата тактика на сплашване отново се бе обърнала срещу прилагащия я. Вместо да го изнерви, тя му даде време да събере мислите и куража си и да се подготви за словесната битка.
— Хайде да чуем — снижи тон накрая агентът. — Да чуем тази жизненоважна информация, която имате да ни казвате.
— Да, сър — отвърна Кариб. — Преди пет дни над Малък Пакрик бе извършено нападение над висшия съветник от Новата република Лея Органа Соло. То не успя.
— Да, благодаря ви. Знаем това — иронично каза агентът. — Да не искате да ми кажете, че сте нарушили сигурността…?
— Причината, поради която се провали — продължи Кариб, — е, че…
— Сега говоря аз, Девист — остро го прекъсна агентът. — Нарушили сте сигурността заради история, която можем да изтеглим от Корускант…?
— …получиха помощ от… — упорито продължаваше Кариб.
— Ще млъкнете ли най-сетне? Ще накисна кожата ви в…
— …неизвестен чуждоземен кораб — завърши Девист.
— …хътянска лигава… — агентът не довърши. — Как така от неизвестен чуждоземен кораб? — подскочи той.
— Кораб със съвършено непозната форма — поясни Кариб.
— Имаше четири извънбордови панела като на имперски изтребител, но останалото съвсем не беше имперско.
Дълго време агентът измерва Кариб с очи.
— Сигурно не сте направили запис на битката — най-сетне предизвикателно каза той.
— Не на самата битка — отвърна Кариб и извади от джоба си информационен чип. — Но след това успяхме да запишем нещо от кораба.
Агентът протегна ръка. Кариб пусна информационния чип в нея и стисна палци наум. Соло бе скалъпил записа по време на пътуването им дотук, използвайки няколко записа, които двамата с Органа Соло имаха на кораба си. Откъде имаха оригиналите, Кариб не знаеше. И не го интересуваше. Битка, интрига, галактическа сигурност… това бяха все неща, с които той и братята му не искаха отново да имат работа. Единственото им желание бе да ги оставят на мира, за да се грижат за семействата и фермите си, да отглеждат толгрейн и да живеят живота си. А единственото, което Кариб искаше конкретно в този миг, бе съчиненият запис на Соло да се окаже достатъчно добър, за да му повярва този маниак. Ако…
Агентът подсвирна под нос и хвърли поглед към екрана на четящото устройство.
— По дяволите — тихо промърмори той и поклати глава. — Енергийните данни верни ли са?
— Каквото е дошло от кораба, това сме записали — Девист се поколеба, но не можа да устои. — Струваше си да се нарушат предписанията, нали?
Агентът вдигна поглед, но беше ясно, че вече не вижда Кариб.
— Е, да… — разсеяно отвърна той, докато пръстите му бързо тракаха по клавиатурата. — Разбира се. Само внимавайте, като се връщате, и не забравяйте да се движите на зиг-заг. Свободен сте.
Толкоз. Никакви благодарности, никакви похвали, нищо. Пред очите на едно незначително агентче на Убикторат, даващо отегчително дежурство в края на нищото, танцуваше видението за повишение. Но Кариб не се вълнуваше от това, докато се отдалечаваше по коридора. Беше си свършил работата или поне почти. Соло щеше да поеме нещата оттук нататък, а Девист щеше да се върне при Ласи и братята си и отново да потъне в тихата неизвестност, която всички желаеха. Освен ако…
Една закъсняла мисъл мина през главата му и той се намръщи. Да, агентът на Убикторат налапа примамката с едно-единствено лакомо отваряне на устата. Но това не беше гаранция, че така щеше да е и с военните аналитици, които щяха да разнищят записа на съставните му части. И нямаше никаква гаранция, че върховният адмирал Траун нямаше да прозре измамата. Ако я прозреше и ако Соло все още се намираше в имперското космическо пространство…
Кариб тръсна глава. Не! Рискува собствената си глава, за да направи онова, което искаха от него. Какво щеше да се случи оттук насетне, не зависеше от него. Неговата работа бе приключила и толкоз!
Девист забърза към ръкава, който щеше да го изведе на доковете при кораба му. Колкото по-бързо се измъкнеше от тук и се върнеше във фермата си, толкова по-добре.
Високоговорителят внезапно изпука.