— Като танцьор, генерале, не сте много по-добър от тях — кратко каза Бустър. — На въпроса.
Бел Иблис го прикова с очи.
— Искам да наема „Странстваща авантюра“ — прямо отвърна той.
Търговецът на информация зяпна, твърде изненадан, за да се изсмее в лицето на генерала.
— Шегувате се — най-сетне проговори той. — Разбира се, че не можете да я наемете.
— За какво ви е? — попита Миракс.
Бел Иблис отмести очи към нея.
— Смятаме, че е възможно на базата Убикторат при Яга Минор да има пълно копие от документа за унищожението на Каамас — отвърна той. — Гаврисом реши да извърши информационен набег, за да се сдобие с него.
— Информационен набег към базата Убикторат? — повтори Бустър. — И на кой нещастен наивник се падна късата сламка?
Бел Иблис го изгледа студено:
— На мен.
За момент в стаята се възцари тишина. Контрабандистът изучаваше лицето на генерала, съжалявайки, че Бел Иблис не спусна завеса над фалшивата стена, когато изключи звука. Спорът от другата й страна, особено разгорещеното ръкомахане на ишорския сенатор, бе доста смущаващ.
— Добре — най-накрая каза Бустър. — Схванах. Искате звезден разрушител, за да се промъкнете през външната защита. Доколкото знам, Новата република има няколко в плен. Защо не използвате някой от тях?
— Поради две причини — отвърна генералът. — Първата е, че са прекалено добре известни. Преправянето на отличителните им знаци и идентификациите на двигателите ще отнеме твърде много време.
— И едва ли ще заблуди някого задълго — тихо добави Миракс.
Бустър я изгледа. На чия страна всъщност бе дъщеря му?
— Точно така — кимна Бел Иблис. — Второ, по-важното е, че не можем да изтеглим нито един от тях от патрулите на секторите, без незабавно всички да усетят липсата им. Знаете какви са информационните набези: ако доловят дори и намек за намеренията ви, сте загубени.
Търговецът на информация скръсти ръце.
— Съжалявам, генерале. Съчувствам ви, но няма да стане. Какво ли не преживях заради този кораб, та да го рискувам за налудничави идеи, които не са моя работа.
— Сигурен ли сте, че не са ваша работа? — наклони Бел Иблис глава.
Бустър се тупна по гърдите.
— Да виждате тук армейската емблема на Новата република?
— Виждате ли диамалския сенатор? — попита генералът. — С монкаламарианците са съюзници по ботанския въпрос, а знаете колко силно монкаламарианците ненавиждат контрабандистите. Ако избухне война, едно от първите неща, които по всяка вероятност ще направят, е да разгромят контрабандистките групировки, които докопат. Ако не за друго, то за да възпрепятстват потенциалните каперски тръстове, които противниковата страна би могла да използва — той вдигна вежди. — На кое ли място в списъка им ще бъдете, след като притежавате звезден разрушител?
Бустър направи гримаса.
— Някъде сред първите?
— Аз поне бих ви сложил там — отвърна Бел Иблис. — Така че във ваш интерес е да ми помогнете.
Контрабандистът трябваше да признае, че генералът има право. Бустър долови безмълвния укор в очите на Миракс, която го погледна, припомняйки му за прибързания коментар преди пет минути за това, че нямало какво да направи. И се досети за разлика от дъщеря си, на която все още не й бе хрумнало, че ако Бел Иблис тръгнеше за Ята Минор, съпругът на Миракс, Коран, и останалите от Червената ескадрила сигурно също щяха да потеглят с него.
И все пак да искат от него да рискува любимата си „Странстваща авантюра“, бе прекалено. Да, тя се разпадаше. Половината й системи или бяха под въпрос, или изобщо не работеха, а стойността на експлоатацията й би накарала и имперски барон да пребледнее, но си беше негова. Само негова…
Търговецът отпусна ръце, намести се по-удобно в стола и изгледа замислено генерала.
— За съжаление, дори и да се съглася, няма да успеете да избягате с нея — натърти той. — Само да включите сензорите, и сляп ще разбере, че „Странстваща авантюра“ вече не отговаря на имперските стандарти. Ще ви трябват турболазери, подмяна на прехващащия лъч, ремонт на щитовете, смяна на цели системи… каквото и да добавите, все ще е вярно.
Погледът на Бел Иблис стана по-твърд.
— Разбрах — сухо отвърна генералът. — Ейрън Кракен ме предупреди за вас.
— Радвам се, че ме помни — сви рамене контрабандистът.
— От вас зависи, генерале. Ще ви дам кораба, но в замяна трябва да го поправите. Независимо от изхода на набега ви целият ремонт и всички вложени части остават за ваша сметка, след като свършите.
— Това много ще се хареса на монкаламарианците.