— Така ли? — възкликна Люк и присви очи. Досега комджайците не бяха споменавали за таен проход. — И той извежда до Високата кула?
— Хайде — отвърна Режещия камъни. — Ще видите.
— Таен проход, а? — тихо каза Джейд, докато прекосяваха залата. Арту вървеше зад тях. — Не съм чувала за такова нещо.
— Аз също — отвърна Люк. — Може да е пропуск от тяхна страна.
— Или неприятен, но удобно забравен факт — мрачно допълни Мара.
Малкият дроид изпиука въпросително.
— Неприятен, защото тайните проходи обикновено са с тайни изходи — през рамо отвърна тя на Арту. — И ако комджайците не са ги намерили, едва ли знаят за Високата кула кой знае колко повече от нас.
— Какво ще кажеш? — попита Люк Режещия камъни. — Минавали ли сте там?
— Минавали сме през тайния проход — гласеше докаченият отговор на комджаеца. — Има места, от които можем да виждаме заплашващите и да чуваме какво си говорят.
— Предполагам — каза Джейд, — че никога не са влизали във Високата кула, но са сигурни, че ще се оправят, ако ги пуснем вътре.
— В общи линии, е така — потвърди Люк. — Очевидно никой от тях не е бил вътре.
— Някои от комкащите са влизали — обади се Дете на ветровете. — Познавам такива.
— Били са вътре? Кои? Кога? — намръщи се Люк.
— Приятели от други гнезда са влизали отгоре — поясни Дете на ветровете. — Но винаги бързо са ги пропъждали и не са видели много.
— Е, и това е повече, отколкото са постигнали комджайците — каза Люк и отново погледна към Режещия камъни. Комджаецът запази мълчание, но Люк знаеше, че никак не е доволен от тези разкрития. — Ти самият бил ли си вътре, Дете на ветровете?
— Не. Само приятели от най-близкото дотук гнездо.
— За какво говорите? — попита Мара.
— Дете на ветровете казва, че някои от по-младите комкайци са успели да проникнат в по-горните етажи на Високата кула — отговори Скайуокър. — Ти имаш ли връзка с тях, Дете на ветровете? Баща ти каза, че въпросите извън вашето гнездо не ви засягат.
— Не засягат възрастните комкащи — отвърна Дете на ветровете. — Но всички деца могат да летят, където си поискат.
— О!
Значи възрастните бяха обвързани с територията, но децата можеха да общуват свободно, пренебрегвайки границите. И между другото играеха ролята на вестоносци и събираха информация. Това не биваше да се забравя, ако Новата република решеше да влезе във връзка с тях.
— Нещо от тези несъмнено възхитителни разговори помага ли ни да влезем във Високата кула? — кисело попита Мара.
— Не много — отвърна Люк и откъсна мислите си от социалната структура на ком кае. Застана до жълтеникавата стена под мястото, където бе кацнал Режещия камъни, и прокара ръка по повърхността й. Ако имаше скрита врата, беше добре маскирана. — Да търсим ли дръжка, или да отворим по лесния начин?
В отговор се чу изсъскването от активирането на меча на Мара.
— Дръпни се! — нареди тя. — Ти също, комджаецо.
Режещия камъни побърза да прехвръкне до един от близките стенни свещници. С три сръчни движения Мара направи в стената отвор, достатъчен, за да мине човек. Стиснала здраво лазерния си меч, тя прекрачи от другата страна и се обърна надясно. Люк, прекрачил непосредствено след нея, се обърна наляво.
Намираха се в тесен коридор, не повече от метър и половина широк, който наляво подобно на залата зад тях се губеше в мрак. В другата посока свършваше само на няколко метра. Там започваше стълба, която водеше нагоре и също тънеше в мрака.
— Насам — тихо повика през рамо Люк и тръгна към стълбата.
Стъпалата бяха тесни и също както в коридора и залата лъчите на фенерчетата им не стигаха до края им. Вляво над главата си Люк едва различи част от наклонен таван. „Още едни стълби, реши майсторът джедай, свързвани с площадка, която не можем да видим.“ От вътрешната страна на стълбите вертикално на горе се издигаше редица от дебели цилиндри. Излизаха отнякъде под равнището на коридора и изчезваха в тъмнината нагоре.
— Ние сме нагоре — каза Мара. — Охо!
— Какво има? — попита Люк, намръщи се и се присегна със Силата. Не долови опасност.
— Стъпалата — отвърна Джейд. Лъчът на фенерчето й сочеше към най-ниското стъпало. — Това вече прилича на материала от Хиджарна.
— Можем ли да проверим?
— С няколко бластерни изстрела няма да е трудно. Но звукът сигурно ще стигне по-далеч, отколкото ни се иска. А и в момента материалът е без значение… Нали не се каним да нападаме крепостта!