— Да, опитваме се да проникнем в нея — съгласи се джедаят. — Май ще трябва да става един по един.
— Е, вече имаме навик — отвърна Мара, разхождайки нагоре-надолу по стълбите лъча на фенерчето си. — Напомня ми тайния коридор, който Палпатин бе направил в двореца си.
— А на мен ми напомня за сервизната шахта на Илик на Нов Кам — каза Люк и си спомни за дългата разходка, която бяха направили с Хан по онези стълби до претъпканата с имперски войници площадка.
— Защо никой от строителите на тайни стълбища не е благоволил да направи турболифт? — възмути се Мара. — Или поне асансьор за дроиди.
— Щеше да е хубаво — съгласи се Скайуокър. — Е, не ни остава друго, освен да поемаме нагоре!
Люк реши да пусне Режещия камъни и останалите комджайци напред в тясното, но относително открито пространство пред тях. Той пое след тях, понесъл Арту, а Мара и Дете на ветровете вървяха последни. Мара се опита да протестира, че не е уморена и че може прекрасно да се справи с дроида, но Люк възрази, че стълбите са безопасни и той може спокойно да се справи. Не може да се каже, че тя се противи особено упорито. Дроидът все повече й натежаваше и тя с удоволствие се освободи от товара му за известно време.
— Имаш ли представа, какво е това? — обърна се тя към Люк и прокара пръсти по първия от дебелите вертикални цилиндри, докато минаваше покрай него. От мястото си Мара вече можеше да види първата площадка. Тя набързо преброи двайсет цилиндъра. — Не приличат на вентилационни шахти.
Малкият дроид избипка.
— Арту казва, че са енергопроводи — отвърна Скайуокър. — Сигурно отвеждат енергията до Високата кула от източника, който той засече в залата.
— Това е страшно голяма мощност — каза Мара и се вгледа отблизо в цилиндрите. — И по двайсетте ли се тегли енергия?
Дроидът отново избипка.
— В момента са активни само три — отвърна Люк. — Но другите също са в изправност. Може би захранват генератори на щитове или оръжия?
— И аз си го помислих. От пещерата се виждаха три цели и една разрушена кула.
— Да, спомням си записа, който „Звезден лед“ донесе — каза Люк. В гласа му се долавяше напрежение. — Ти предположи, че взривът, който я е разрушил, може да е прокопал и каньона, по който си дошла. Толкова ли е твърд камъкът на Хиджарна?
— Не знам — отвърна Мара. — Но камъкът на Хиджарна плюс седемнайсет енергопровода могат да го направят.
Люк подсвирна тихо и поклати глава.
— Знаеш ли, с всяка минута това място започва да става все по-непревземаемо. Не ми се нрави.
— И на мен никак — мрачно поклати глава тя. — Особено ако се окаже, че е в неприятелски ръце. Ще бъде по-лошо от планината Тантис.
Стигнаха площадката, завиха към следващите стълби и продължиха да се изкачват. Известно време Мара се опитваше да брои стъпалата, но някъде около двеста се отказа, обявявайки начинанието за безсмислено.
Отминаха четвъртата площадка, когато Джейд усети присъствие. За няколко минути се съсредоточи върху усещането, за да се увери, че не се лъже. Тъкмо се бяха качили на петата площадка, когато Мара се наведе и погледна Люк.
— Люк — прошепна тя. — Имаме компания.
— Знам — прошепна той в отговор. — Усетих ги. Сигурно се приближаваме до обитаемите части на Високата кула.
— Усещането не ти ли е познато?
— Много — увери я той. — Усещам ги като пилотите, които се опитаха да ме свалят, когато идвах.
— Никога не съм се приближавала толкова до някой от тях — потръпна Мара. — Но със сигурност ми се е случвало да усещам това присъствие.
— Траун ли? — попита Люк.
— Траун — кимна Мара.
Няколко минути двамата мълчаха.
— Ти го каза — припомни му Мара. — Ти каза, че това може да са хора от неговия народ.
— На това започва да прилича — отвърна Люк, вдигна глава и махна. — Режещ камъни?
Чу се плясък на крила и комджаецът кацна на едно от стъпалата пред джедая.
— Каза, че има места, от които можете да виждате и да чувате обитателите на Високата кула — каза Люк. — Колко остава до най-близкото такова място?
Режещия камъни заприказва. Мара изведнъж се пресегна и хвана ръката на Люк.
— …Не е много далеч — чу тя гласа на комджаеца, отекващ в съзнанието на майстора джедай. — Два-три завоя.
— Още малко ли? — попита Мара и се намръщи.
— Мястото вероятно се намира някъде към средата на стълбището — каза Люк и хвърли поглед към цилиндрите. — Тези енергопроводи поне би трябвало да заглушат биоритмите ни, ако някой реши да прави проверки. Удобно е.
— Но и Арту няма да засече нищо — напомни Мара. — Не е толкова удобно.