„Имперски капан, тогава?“ Двамата с Чисис бяха огледали добре периметъра около дюкяна на скорпионородния. Имаха набито око за засади и нищо чудно, предвид че самите те от години залагаха такива. И да имаше осородни войници, готови да нахлуят по сигнал в дюкяна на Хокиак, Кимене не видя никакъв знак за присъствието им. Нещо повече, знаеше, че Хокиак има свои собствени съгледвачи, както и че алчните осородни, които прибягваха до услугите му за внос на контрабандни стоки, имаха грижата да го предупреждават навреме за данъчните проверки и обиски, планирани от властите. А съществуваше и алтернативата, крайно невероятна макар, Талрик да е точно такъв, какъвто твърдеше Че — полезен човек, с когото Кимене да си поприказва.
„Само че нещо все пак не е наред. Не е капан сякаш, а промяна, която е засегнала целия ми град.“
За разлика от своите хора, Кимене щеше да познае Талрик. Затова трябваше да иде лично. Чисис настояваше да подпалят магазията с все Хокиак и Талрик в нея, но Кимене държеше да се види с осородния и да говори с него.
— Той уби Дебелака, не забравяй — изтъкна тя.
— Но не заради нас — контрира той и беше прав, разбира се.
— Влизаме — реши Кимене.
Чисис изсъска от безсилие, но накрая все пак кимна. Отношенията им бяха сложни, имало бе моменти на остро противоборство помежду тях, а Чисис и досега приемаше заповедите й с неохота. Едва след залавянето й той беше осъзнал колко е важна Кимене за града.
Завариха Талрик да играе на зарове с един от хората на Хокиак. Старият скорпионороден кръжеше зад бара в задната стаичка, където в момента бяха само той, помощниците му и Талрик. Чисис влезе пръв, все така прикрил късия меч в диплите на наметалото си, и огледа подозрително лицата на присъстващите. Хората на Хокиак, половин дузина на брой, му отвърнаха със същата бдителност.
Но когато в стаята пристъпи Кимене, нещо в тях се промени осезаемо. Повечето бяха местни хора и макар да се бяха врекли повече на златото и по-малко на родния си град, нея познаваха. И когато Кимене свали качулката си — Минаската дева, красива и сурова едновременно, — демонстративната им арогантност прерасна в нещо далеч по-почтително.
— Бая се позабави — изсумтя Хокиак и закуцука към тях, неподвластен на чара й. Откъм другата страна на игралната маса Талрик срещна погледа на Че.
— Каква игричка играеш, старче? — попита вместо поздрав Кимене. — Пишеш, че бил твой затворник.
— Никъде няма да ходи — каза Хокиак. — Колкото до игричките, да те питам теб. Вятъра навън чу ли го? Все едно се надига пясъчна буря, така звучи. Това чу ли го?
— Какво се е променило, Хокиак?
— Той ще ти каже — изкиска се скорпионородният. — Грилис, докъде стигнахте?
Гласът на паякородният му партньор долетя откъм дюкяна отпред:
— Всичко ценно е прибрано в сандъци. Момчетата вече го изнасят.
— Отиваш ли някъде? — удиви се Кимене. Старецът отвърна на въпроса й с похотлива усмивка. Кимене се пресегна, сграбчи го за яката и я усука около врата му. Хората му се размърдаха, но неуверено и без да предприемат нищо конкретно. За всички присъстващи стана ясно, че няма да я нападнат дори за да защитят работодателя си.
— Този град е като буре с огнепрах, дето си плаче да му драснеш клечката — заяви преспокойно Хокиак, сякаш Кимене не го стискаше за гърлото. — Както сама знаеш, аз си имам вземане-даване с всякакви хора. Въртя търговийка и с вас, и с осите, и с всички. Няма значение кой е насреща ми, стига бизнесът да върви. Виждам какво се задава, а плячкаджии да ми тършуват в стоката не ща. Просто взимам предпазни мерки, това е.
— Какво е станало? — попита тя. — И защо сега?
Талрик се изправи иззад масата.
— Помня те — каза той. — От двореца. Ти беше затворничка на Ултер.
Кимене кимна.
— А ти си неговият екзекутор — отбеляза тя и видя, че думите й го нараниха, макар че той се постара да го скрие. — Направи ми голяма услуга тогава, майор Талрик. Аз също те помня.
Хокиак се изкиска, издърпа яката си от пръстите й и закуцука обратно към бара.
— Явно нищо не си чула — изсумтя той.
— Слушам те, Талрик. — Кимене тръгна към него. Хвана Че за китката на минаване и я дръпна след себе си. — Тази тук твърди, че си станал предател, че си обърнал гръб на своите. Не го вярвам.