— Това е философски въпрос — изтъкна Талрик с бегла усмивка. — Аз все още вярвам, че съм добър имперски офицер. Само че Империята май вече не е такава, каквато би трябвало да бъде.
Кимене изви иронично устни.
— И какво?
На предната врата на дюкяна внезапно се потропа силно. Хората на Хокиак наскачаха, някои грабнаха арбалети, други изтеглиха мечове от ножниците си. Дългият нож на Чисис проблесна под светлината на лампата. След миг Грилис се появи на прага между магазията и задната стаичка.
— Нейните ли са или Империята? — попита напрегнато Хокиак.
— Империята! — съобщи Грилис. — Цели два отряда. — Хлътна обратно през прага под трясъка на цепещо се дърво. Осородните разбиваха входната врата. Старият скорпионороден се облегна упорито на бастуна си и проточи врат напред.
— Виж ти, лейтенант Парсер, стари ми друже! — чуха те вика на Грилис, звънтящ от фалшива жизнерадост. — Достатъчно беше да почукате…
— Махни се от пътя ми, Грилис — прекъсна го безцеремонно осороден глас.
— Виж бе, човек, просто кажи какво ти трябва и аз…
— Тук сме да претърсим дюкяна, старче. Нищо лично. Претърсваме навсякъде. Без изключения. Кротувай си и няма да пострадаш, ясно?
— Какво си направил? — прошепна Кимене, приковала с поглед Талрик.
— Убих полковник Латвок — отвърна той. — Убих генерал Рейнер и ви поднесох на тепсия безценната ви революция. Да ви е сладко.
В стаята изведнъж нахлуха осородни с изтеглени мечове и протегнати в готовност длани. Кимене вдигна бързо качулката си.
Талрик преброи двайсетина войници. Не беше претърсване по сигнал, а чисто наказателна операция. Заради стореното от него отряди като този щяха да разбиват врати из целия град.
— Спрете, лейтенант! — извика отсечено той. Воден от автоматичния рефлекс на войник, свикнал да се подчинява на заповеди, офицерът вдигна ръка да спре подчинените си.
— Кой сте вие? — попита той. Може да беше млад, но не беше глупак. — Ако сте военен, защо не сте в униформа?
— Какви са заповедите ви, лейтенант? — попита го Талрик. — Какви са новините от двореца?
— Прибираме всички известни бунтовници, които открием — докладва инстинктивно офицерът, после добави: — И не отговаряме на въпроси, зададени от непознат! — Талрик долови силното нервно напрежение на лейтенанта, знак, че новината се е разчула из гарнизона въпреки несъмнените усилия на старшите офицери да я потулят.
Талрик погледна към Че, после към Кимене. „Е, попаднали са на точното място, макар че още не го знаят. Първостепенен равнински шпионин и водачът на съпротивата. В Рекеф биха дали банкет.“ Погледна към Хокиак и разбра, че старият скорпионороден си мисли за същото.
„А аз бих могъл с една дума да обезглавя съпротивата и да затвърдя окончателно имперското присъствие в Мина“ — помисли си Талрик. Оголени мечове имаше и от двете страни, но осородните имаха числено превъзходство, а откъм магазията се чуваше тропот на още войнишки ботуши.
Той кимна на Хокиак. И същевременно даде знак на Че. В същия миг хората на Хокиак се струпаха от двете му страни.
— Талрик? — откликна Че почти едновременно с лейтенанта, който нареди на хората си:
— Арестувайте ги всичките. И претърсете мястото основно.
— Аз съм човекът, който ви трябва — обяви спокойно Талрик.
— О, така ли? И защо? — учуди се лейтенантът.
— Защото аз убих губернатора.
Всички застинаха, до последния човек. Новината явно беше стигнала и до обикновените редници в гарнизона. Сега го зяпаха като хипнотизирани и в един кратък миг на особена яснота Талрик искрено се развесели от разнопосочните чувства, разкривили лицата им. Бедните, стараеха се да изобразят искрена омраза заради стореното от него, но ясно си личеше, че приживе Латвок не е успял да спечели нито обичта, нито уважението им.
— Я го повторете — бавно изрече офицерът.
— Лейтенанте — поде меко Хокиак, — вие ме познавате. Добре ме познавате. Аз и Империята се погаждаме, един вид. Нали? Хич не ви трябва да претърсвате дюкяна ми, щото тука държа разни нещица, дето не е… добре да бъдат намирани, нали така?
Лейтенантът местеше поглед между него и Талрик.
— Тоз тип го примамих тук и тъкмо щях да ви пратя вест да дойдете и да го приберете — продължи скорпионородният. — Ваш е, хайде, взимайте си го. Пък аз и моите хора да си гледаме кротко бизнеса, става ли?