— Мога ли да попитам — заговори предпазливо той — до какво решение сте стигнали?
Алвдан го удостои със студена усмивка.
— Пропуснахте почетното обръщение сякаш, генерале.
— Ваше императорско величество.
— Не ме мисли за глупак, Максин. Знам какви ги вършиш. Империята е пълна със заговорници и всеки преследва личните си цели. Нещо, от което аз бих могъл да се възползвам, разбира се. Все пак съм императорът и въпреки повсеместното коварство на поданиците ми, всичките им усилия в крайна сметка служат за доброто на Империята, не мислиш ли?
— Разбира се, ваше величество — потвърди Максин, като наблюдаваше внимателно императора. Алвдан беше в добро настроение, а това по правило вещаеше неприятности.
— Ти се постара всякак да подложиш крак на Рейнер. — Алвдан го прикова с поглед, в който нямаше и следа от прежното добросърдечие. Дори стойката му се беше променила изведнъж — седеше на трона си като строг император, благоволил да удостои с вниманието си обикновен поданик. — Намираме мълчанието му за лоша поличба, но само времето ще покаже. Колкото до Бруган, него пък се постара да държиш далеч от столицата и от нашия поглед. Знай обаче, че постиженията му не са останали незабелязани. Той винаги е бил добър и верен поданик, качества още по-значими заради разстоянието.
Максин усети, че е разтворил инстинктивно длани — жест, който при човек от друга раса би се равнявал на стиснати юмруци. В момента Алвдан го гледаше толкова студено и безразлично, че Максин очакваше всеки момент императорът да повика стражите и да го предаде на техните грижи.
А после императорът се усмихна и разсея убийственото напрежение.
— Империята награждава всеки, който й служи усърдно. Същото прави и императорът в частност. Не мисли, че съм забравил кой ми спести тревогите в лицето на бунтовните ми братя и сестри… А, генерал Бруган.
Максин се обърна и видя по-младия си колега да се приближава и да коленичи пред трона.
— Изправете се, генерале. Надяваме се, че престоят ви в Капитас е бил приятен, да?
— Така е, ваше императорско величество.
— Подготвили сме една прокламация, която трябва да чуете, генерале, отнася се и за Рекеф и неговата структура.
Бруган и за миг не погледна към Максин, вместо това впери очи в някаква точка току пред императорския трон.
— Стигнахме до извода, че нашият баща е сгрешил — заяви Алвдан, очевидно наслаждавайки се на всяка дума. — Трима мъже, които се борят кой да чертае бъдещето на Рекеф? Не, по този въпрос нашият баща е сгрешил. Само един човек трябва да води Рекеф в борбата с нашите врагове.
Бруган все така чакаше безмълвно и безизразно.
— Следователно решихме да назначим генерал Максин за главнокомандващ на целия Рекеф. Понеже не е редно да понижаваме вас и генерал Рейнер, преценихме за по-уместно да повишим него в чин върховен генерал, втори по ранг в Империята след самия мен. Вярвам, че нямате възражения срещу нашата воля.
Максин наблюдаваше другия генерал, впрегнал докрай изострения си усет на агентурен шеф с дългогодишен опит. Не долови негодувание, нито гняв, но… работата беше там, че не долови нищо. Бруган не се възпротиви на императорския декрет, не пролича да се е обидил. А това изглеждаше неестествено. Вярно, Бруган се славеше като лоялен и изпълнителен войник, но да посрещне без никаква емоция понижението си, защото именно за това ставаше въпрос… Имаше още нещо тук, нещо, което беше убягнало от вниманието на Максин. А за човек на неговия пост и с неговото занятие тази мисъл беше особено неприятна.
— Ще се съобразя напълно със заповедите на ваше величество — отвърна простичко Бруган, а после хвърли кос поглед към Максин, съвсем за кратко и все така безизразно.
— Свободен сте, генерале. След тържествата по повод годишнината от нашата коронация можете да се върнете към делата си в източните територии.
— Разбира се, ваше императорско величество. — Бруган се поклони отново, завъртя се на пета и излезе без бавене от залата.
— Ти безспорно си даваш сметка защо правим това — каза императорът на Максин. — Разцеплението в Рекеф отслабва всички ни. Давам командването на теб, защото, след като се постара да докараш нещата дотук, кому другиго да го дам?
Максин се поотпусна малко, след като императорът отново мина на „ти“.
— Ваше императорско величество — обади се той за всеки случай.