— Нека те предупредя обаче — продължи Алвдан. — Искам да стегнеш юздите. В стремежа си да постигнеш своето, ти позволи нещата да стигнат твърде далеч. Сзар въстана, а чувам, че в Мина също назрява бунт. Искам да пратиш войски там, в Мина, достатъчно войски да смажат съпротивата, та ако ще целият град да пламне. Тоест, ако още имат желание да се бунтуват, след като видят какво е сполетяло Сзар. Искам да ги смажеш, Максин, да ги натикаш вдън земя, при това бързо. Трябва да съсредоточим всичките си ресурси в кампанията срещу Равнините. Изпитвам нужда да разширя границите на Империята.
— Да, ваше величество.
Алвдан присви очи.
— И ми доведи комарородния. Писна ми от вечното му протакане. Искам да знам кога.
— Казах му, че ще проведем ритуала след тържествата по случай коронацията — обясни Уктебри и махна с ръка. — Искаше да го направим публично и аз му обясних защо това не би било подходящо.
— И защо? — поинтересува се Седа.
Уктебри се усмихна лукаво от дълбините на качулката си.
— Причината, която изтъкнах пред негово величество, беше, че хората му едва ли ще приемат с охота владетел, когото са видели да участва в изкуствата, които аз упражнявам. Истинската причина е друга, а именно, че нашите планове ще дадат плод по-рано и с предоволен публичен отзвук.
— По време на самите тържества за коронацията.
— Именно. — Комарородният събра върховете на костеливите си пръсти. — Жизнено важно е да уцелим подходящия момент, а имам да свърша още неща, ако искаме да успеем. Кой да предположи, че само за три поколения Империята ще изгради една толкова сложна политическа система. Сигурно ще се съгласите с мен, генерале?
Третият конспиратор в покоите на Седа изгледа стареца с търпелива ненавист. Генерал Бруган презираше Уктебри, защото беше роб и шарлатанин, и не криеше чувствата си. Не разбираше нищо от мистериозните ритуали, за които говореше комарородният, знаеше само, че се равняват на държавна измяна. С тази измяна той беше обвързал съдбата си, защото Седа го беше подмамила. Търпеше дивотиите на комарородния, защото знаеше, че Седа има нужда от машинациите му, за да триумфира над брат си. А че Бруган би направил всичко по силите си да види сметката на мъртвешката твар след това, не подлежеше на съмнение. Също толкова очевидно бе, че Уктебри не даваше пет пари за тази неизречена заплаха.
— Генерале — обърна се Седа към Бруган. — Надявам се, че не изпитвате колебания. — Всъщност със сигурност знаеше, че Бруган не се е усъмнил и за миг. С източници като Уктебри и Гегевей, Седа знаеше доста неща напоследък, както от нормално, така и от не толкова нормално естество. Предпочиташе обаче Бруган сам да стига до решенията си. Това намаляваше риска генералът да се отметне от поетите ангажименти.
— Уведомиха ме, че минавам под командването на Максин — съобщи с равен глас той. — Знам, че генерал Рейнер е мъртъв, а самият аз едва ли ще оцелея дълго, след като Максин поеме юздите на Рекеф. — Сви рамене, образ и подобие на глуповатия, честен войник, зад чиято фасада се крие изобретателен заговорник. — Вашият успех ще обслужи най-добре собствената ми кауза, затова ще направя необходимото да ви подкрепя. Хората ми са в готовност. Ще се задвижат при първия сигнал, стига ти да постигнеш онова, за което претендираш. — Последното изречение беше предназначено за Уктебри, който се ухили в отговор и показа заострените си като игли зъби.
— Императорът иска годишнината от коронацията му да се ознаменува с пищен спектакъл — каза магьосникът. — Аз мога да обещая представление, каквото Империята никога не е виждала.
Мозайката вече се нареждаше пред вътрешния взор на Уктебри. Той обичаше да клечи в засада, да гледа как съдбата мести фигурките върху игралната дъска и само от време на време да се пресяга мълниеносно, колкото да промени нечий курс, да внуши някоя мисъл, да отрови нечий ум. Въпреки това, както беше казал преди малко, имаше още много неща да свърши. Пред Седа и съюзниците й демонстрираше непоклатима самоувереност, ала в постройката на плана му все още зееха празнини.
Но ето че ново парченце беше на път да се присъедини към мозайката. Парченце, което пасваше толкова съвършено и точно, че Уктебри неволно се изпълваше с подозрителност. Въпреки това той го сграбчи решително като средство за постигане на крайната цел.
Толкова малко време оставаше до края на Империята и до началото на нещо ново — възхода на комарородните, първата кървава искрица на тяхната нова зора.