Новият вид въздухоплавателно средство било наречено тежкоброниран кръстосвач, а първия кораб от новата серия кръстили „Триумф на аеронавтиката“. Името било съвсем заслужено, защото колегиумските химици трябвало да забъркат съвсем нова газова смес, която да държи тежката машина във въздуха. По същество корабът представляваше брониран дирижабъл — огромен, подсилен с дървено скеле балон и дълга тясна гондола отдолу със стоманена обшивка. От своето привилегировано място на мишена Стенуолд виждаше поне двайсетина отворени люка, от които стърчаха дулата на оловомети. Изглеждаше логично от долната страна на гондолата да има още толкова за пряк обстрел по наземен враг. Парапетът беше настръхнал от прикрепени арбалети и гвоздистрели за многократна стрелба. Корабът безспорно беше великолепен образец на инженерната и конструкторска мисъл, а фактът, че е създаден в Колегиум, изпълни Стенуолд едновременно с гордост и лоши предчувствия.
Междувременно командирът на въздушния отряд беше уведомил капитана на „Триумф“ за какво иде реч, а някой явно беше проявил съобразителността да прати мухороден куриер, който да съобщи на свой ред на градската управа да не изпращат още нещо. Така „Момата“ кацна на летището в компанията на цяла свита неочаквани ухажори.
Крепостните стени бяха налазени от артилерийски машини, а по целия път от летището до Амфиофоса Стенуолд и спътниците му се натъкваха на въоръжени отряди, така наречените търговски роти. Същият сой хора, които градът беше пратил в помощ на Сарн, сега бяха напъплили цял Колегиум и най-вече стените му.
Само на три пресечки от летището Ариана дотича да го посрещне — измъкна се така стремглаво от тълпата, че неколцина от водните кончета извадиха мечове да я спрат. Стенуолд я прегърна, забелязал изопнатото й лице.
— Не знаех — едва успя да изрече тя. — Новините бяха толкова лоши, че не знаех дали ще те видя някога пак.
Той я погледна в очите и изведнъж се сети за пророчествата на Инаспе Райм.
— Нищо не е сигурно — каза той. Много хора го чакаха да продължи напред, но той и пет пари не даваше кого бави. — Липсваше ми. Много ми липсваше, но се радвам, че остана тук, на сигурно място.
— Войнемайстор, Събранието… — прекъсна го командирът на тежкия въздушен отряд. Стенуолд го смълча с жест.
— На сигурно място? — вдигна вежди Ариана и се засмя измъчено. — Щях да те попитам къде си бил досега, ако не знаех. Стен, осородна армия се придвижва към Колегиум от изток. Най-много след три дни ще стигне до портите.
Стенуолд влезе в познатата зала и си отдъхна поне за едно — там не го чакаха стотици делегати, готови да разчепкат и него, и вестите, които носеше. И това щеше да стане, разбира се, но не точно сега. Ако питаха Стенуолд, Събранието на Колегиум беше по-страшен противник и от наближаващата имперска армия. Вместо това в голямата амфитеатрална зала имаше само двама души — дебел бръмбаророден мъж и един паякороден аристои.
— Здравей, Стенуолд — поздрави го със слаба усмивка бръмбарородният. Не без известни затруднения Стенуолд се сети за името му — Джодри Свредлен. Очаквал бе да завари тук говорителя на Събранието, стария Линео Тадспар, а не него. След кратък размисъл реши, че този въпрос може да почака.
— Майстор Свредлен — кимна той, а после: — Боен лорд Теорнис.
Паякородният се поклони. Дрехите му бяха необичайно скромни, лицето му — някак изпито, сякаш неуловимото лустро на паешкото изящество и чар се беше поизтъркало на места.
— Запознайте се с Паолесце Лиам — представи Стенуолд мъжа до себе си. Беше предал водните кончета на своите хора със заръката да им намерят квартира, а командира им беше взел със себе си. Паолесце беше висок строен мъж, чиято възраст трудно можеше да се определи от пръв поглед, но от разговорите с него Стенуолд беше стигнал до заключението, че са долу-горе връстници. Още беше с блестящата си броня, внушаваше впечатлението за човек, който е стъпил здраво на земята, и наблюдаваше невъзмутимо хората и града, макар че всичко тук му беше чуждо и в голяма степен непонятно.
— Майстор Лиам е?… — поде Джодри Свредлен.