Излязоха от къщата на Тадспар. Ярко слънце заливаше улицата, а белите богаташки къщи сякаш светеха с отразена светлина.
Имаше много хора по улиците — стояха и пристъпяха от крак на крак, сякаш ги е повикал някой градски големец, а после сам не се е явил на срещата. Видяха го и Стенуолд разбра, че явно той ще трябва да влезе в ролята на големеца. Сочеха го и си говореха, че щом войнемайстор Трудан е тук, значи всичко ще се оправи. Такива думи прочете Стенуолд по устните им. А може да си говореха и друго — че той не е подходящ за поста си и че това ще обрече всички им на гибел. Или просто коментираха злъчно паякородното момиче, което беше толкова младо, че можеше да му е дъщеря. Като цяло, Стенуолд би предпочел коментарите да са от втория вид.
Завари Теорнис на крепостната стена. Паякородният още се мотаеше в Колегиум. Явно не бързаше да потегли към своите хора въпреки спорадичните доклади, които пристигаха за продължаващата обсада на Селдис. Благородник от главата до петите, Теорнис изглеждаше така, сякаш цял Колегиум му се е заклел във вярност, а войската, прииждаща по крайбрежния път, е излязла на парад в негова чест. Стенуолд искрено му завидя за самообладанието.
— Е, ножът стигна до кокала, види се — каза тихо Теорнис, така че единствен Стенуолд да го чуе. От другата му страна стояха няколко членове на Събранието, които се имаха за стратези, там беше и Паолесце Лиам, командирът на малкия отряд водни кончета.
Имперската армия, изглежда, не бързаше за никъде. Въздушни отряди кръжаха мързеливо и заемаха позиции, по-назад се виждаха автовозила и някакви големи животни в товарни впрягове. Тук-там бяха разпънати палатки, но и да имаше някакъв велик тактически замисъл в подредбата им, Стенуолд определено не го съзираше.
— Според докладите наброяват осемнайсет хиляди, без да се смятат робите — съобщи Теорнис. — Сражението при Фелиал им е посмачкало фасона, но нищо повече.
— Не знам защо още си тук — подхвърли Стенуолд. — Имаш свои си битки.
— Битката в крайна сметка е една — възрази Теорнис. — На всичкото отгоре кесианците явно са решили, че предвид настоящата ситуация, всички кораби от Паешките земи са тяхна законна плячка. Откровено казано, не виждам как ще се измъкна оттук в обозримо бъдеще.
— Войнемайстор — обади се един от делегатите, преподавател по инженерни науки в Академията, — осородните строят лагера си твърде близо. Ако заредим с по-леки снаряди, бихме могли да ги бомбардираме още сега. Само дайте заповед.
Стенуолд спря погледа си на войниците, които разпъваха усърдно палатките си пред Колегиум.
— Нека първо си свършат работата — предложи той. — Пък после, ако решим, ще имаме повече мишени за обстрел. Не виждам причина да им улесняваме живота.
— Вижте, неколцина идват насам. Парламентьори сигурно — посочи Ариана и Стенуолд видя група войници, тръгнали към портите на Колегиум.
— Не виждам какво толкова имаме да си кажем — отбеляза бавно Теорнис и небрежната му поза поизгуби за миг лустрото си.
Стенуолд сви рамене.
— Ние сме бръмбарородни и винаги предпочитаме първо да говорим, после да действаме. И да говорим простичко. Важно е да знаем как стоят нещата.
Водачът на осородните се представи като генерал Тинан. Беше широкоплещест мъж на годините на Стенуолд, само че при него годинките бяха проявили по-голямо снизхождение в областта на талията и по-малко в косопада — иначе казано, и тлъстинките, и косата му бяха по-малко от тези на Стенуолд. Генералът и ескортът му бяха въведени в една от градините зад Амфиофоса, открито пространство с механичен фонтан, красиви езерца и антични статуи на Добродетелите. Според модата на онова време въпросните Добродетели бяха млади жени с оскъдно облекло, които неизменно провокираха мисли, в които нямаше нищо добродетелно. Вкусовете по времето, когато е била проектирана градината, явно бяха залагали и на ниската растителност, оттам и огромното количество мъх, папрати и пълзящи лози. Генерал Тинан огледа без бързане обстановката, докато двете дузини войници и офицери, които беше довел със себе си, стояха наблизо и чакаха безучастно.
— Вие не сте Линео Тадспар, струва ми се?
— Той е болен. Аз съм Стенуолд Трудан.
— Става — кимна отсечено генералът. — Според моето разузнаване именно вие ще ръководите отбраната на града. Чух, че сте се представили добре срещу векианците.
Стенуолд вдигна рамене и махна с ръка в знак, че градът още си е тук, за разлика от векианците.