Тинан се усмихна.
— Ние не сме векианци, разбира се.
— И за миг не съм си го помислил, генерале.
— Може да се каже — и докаже, — че бием мравкородните където сварим. Армиите ни безспорно са се показали като превъзхождащата сила.
— Не че самите ние сме мравкородни, от друга страна — изтъкна Стенуолд. Някъде откъм шубрака се чу звънливата камбанка на часовник.
Усмивката на Тинан се завърна.
— Забележително — възкликна той и се приближи до механичния фонтан. — Впечатлен съм от вашия град, генерал Трудан.
— Виж ти.
— Не си мислете, че съм някакъв грубиян с армия. Чета много. Обичам изкуството. Вашият град е красив, както по структурата на обществото си, така и в архитектурно отношение. Колегиум ще бъде ценно допълнение към разнообразието на Империята. — Осородният се обърна. От усмивката му нямаше и помен. — Имам заповеди, генерал Трудан. Когато се изправиха пред същата дилема, хелеронските бръмбарородни откриха в себе си желание да съдействат всячески на имперското управление. Сега предлагам същия избор и на вас.
— Да се предадем? — поясни Стенуолд.
— Именно. — Тинан махна с ръка, включвайки в жеста Колегиум и неговото бъдеще във всичките му варианти. — Този град не би могъл да ни се опре. Несъмнено сте приютили достатъчно бежанци от Тарк и знаете от първа ръка колко безкомпромисни можем да бъдем към един народ, който е дръзнал да ни предизвика. Не ми се ще Колегиум да бъде сринат от бомби и запалителни гранати. Би било жалко.
— Ще трябва да отклоним великодушното ви предложение — каза тежко Стенуолд, — иначе за какво отблъснахме векианците?
Физиономията на Тинан сякаш намекваше, че капитулацията пред един провинциален мравкороден военачалник изобщо не може да се сравнява с това да станеш част от всемогъща империя.
— Генерал Трудан — каза той, — ще се радвам да приема ваше пратеничество и ви съветвам да не отлагате. Рано или късно ще се предадете. Помислете си каква част от този красив град ще потъне в руини, преди да стигнете до единственото правилно решение.
Бомбардировката на Колегиум започна същата вечер, нещо като откриващ ход по залез-слънце. Стените удържаха с лекота — векианците ги бяха подлагали на много по-тежък обстрел. Колегиумските занаятчии вече бяха направили изчисленията за ответен удар по тъмно, но осородните навярно бяха получавали доклади от векианците по време на обсадата, защото навреме изтеглиха обсадните си машини извън обсега на защитническата артилерия. Това щеше да усложни задачата им и да ги забави, защото означаваше всяка сутрин да засичат на нова сметка ъгъла и заряда на машините си, но по-добре така, отколкото да ги оставят на място вечерта и на заранта да заварят само купчини старо желязо. Генерал Тинан явно залагаше на предпазливостта.
На следващия ден започна война по въздуха. Докато артилерията от двете страни си разменяше изстрели, имперските въздушни отряди атакуваха града. Стенуолд си спомни разказа на Паропс как осородните елиминирали таркианската въздушна отбрана, преди да подпалят града. Надяваше се, че противовъздушната отбрана на Колегиум ще се окаже по-надеждна.
Щраколъковете помогнаха, разбира се. Колегиумските войници, обучени-недообучени и пълни дебютанти в битка, стояха решително по протежение на крепостната стена, по покриви в града, и стреляха по спускащите се отвисоко нападатели. Всеки район и квартал си беше организирал собствени защитни отряди, но Академията беше в центъра на градската отбрана. Оръжията на Тото, по-далекобойни и точни от арбалетите, разбиха на пух и прах първите две въздушни атаки, ала следобед осородните удвоиха усилията си. Империята хвърли в битката четирийсет ортоптера и хелиоптера в добавка към безчетните си войници, и скоро къщите на Колегиум се озоваха под бомбите. В отговор Колегиум вдигна във въздуха собствените си летала заедно с тежките въздушни отряди и водните кончета на Паолесце.
„Триумфът на аеронавтиката“ беше заел позиция точно над Академията, превръщайки се в бастион на колегиумската противовъздушна отбрана. От високата си позиция, корабът стреляше по имперските ортоптери и обсадни машини, а десетки мъже, въоръжени с щраколъкове и арбалети за многократна стрелба, стреляха по леките въздушни отряди на осородните. Подсиленият с дървено скеле балон на кораба отбиваше с лекота както стрели, така и енергийни залпове. В края на първия ден от сраженията колегиумци се поздравиха, че не са отстъпили и една педя от земята си на врага.