На следващия ден генерал Тинан хвърли срещу града цялата мощ на своята армия. Включи в сражението оцелялата половина от артилерията си, а небето напълни с мъже, машини и петстотин гигантски ездитни оси. Тежката пехота потегли под прикритието им заедно с автоматизирани тарани и сонди. Конощипородните му занаятчии се хвърлиха към крепостните стени, вдигнали огромни щитове, които да ги пазят от защитническия обстрел. Водомеркородните от помощната войска нападнаха по бреговете на реката, проникнаха чак до сърцето на Колегиум, посяха там ужас и паника, палеха и убиваха където сварят.
Стенуолд пое командването на източната стена, където обстрелът беше най-тежък. Направи го не защото копнееше за слава, нито защото презираше опасността. Не, направи го, защото докато крещеше команди на защитниците, не беше нужно да мисли за нищо друго. Прекара деня с щраколък в ръка, с който не произведе нито един изстрел, но пък дирижираше стрелбата на петте хиляди опълченци по прииждащия враг. Хората му стреляха с щраколъковете си по пехотинците, чиито брони не осигуряваха никаква защита срещу малките снаряди; засипваха вражеските автовозила и обсадни машини с оловни гюлета и горящи стрели; хвърляха камъни и гранати по конощипородните занаятчии.
Към края на деня един от офицерите тръгна към него, като сочеше и викаше нещо. „Триумфът на аеронавтиката“ се движеше.
Това не влизаше в плана и капитанът на кораба го знаеше отлично, защото беше присъствал на военния съвет. Стенуолд гледаше безпомощно как гигантският брониран кораб се отдалечава от поста си над Академията.
— Чук и клещи — изохка мъжът до него. — Ама той пада.
„Триумфът на аеронавтиката“ гореше и губеше височина пред очите им. Онези от екипажа му, които можеха да летят, напускаха панически кораба, но повечето бяха бръмбарородни и за тях бягство нямаше. Капитанът беше един от тях и продължаваше да насочва дирижабъла в последния му полет.
Капитанът изведе кораба оттатък крепостните стени, над обсаждащата армия, а там го спусна ниско и възпламени заряда му от огнепрах.
Експлозията едва не събори Стенуолд от стената. Огромна част от войниците на Тинан нямаха неговия късмет, взривната вълна ги покоси като пшеница в буря, нацепи на трески обсадните им машини, разпиля автовозилата им и изобщо, в рамките на един миг, попиля сърцето на имперската армия.
В екливата тишина след експлозията осородните прекратиха атаката и се прибраха в лагера си.
20.
— Не те ли е страх, че мога да те убия? — попита Тисамон. Разкърши рамене и разгъна пробно острието на ръкавицата си. Пясъкът под краката му беше сменен наскоро. На броени крачки от него Улт се двоумеше пред рафт с оръжия. Накрая се спря на чифт мечове от Федерацията с къси остриета и тежка топка вместо ефес, която хем предпазваше ръката, хем беше оръжие сама по себе си.
— Ако ти беше затворник, а аз ти бях тъмничар, богомолке, щях да взема със себе си няколко стражари да ме вардят, ама и двамата знаем, че нещата стоят другояче. — Улт се обърна към него. Толкова рано сутринта, цели два часа преди най-ранобудните слуги да се надигнат от леглата си, малкият тренировъчен кръг беше изцяло на тяхно разположение. Оттатък факлите, които Улт беше разположил около подземната клетка, цареше мрак.
— А ако направя опит да избягам? — попита Тисамон без особен хъс.
— Не бързай да ме отписваш, богомолке, че току-виж съм те изненадал — отвърна Улт. — Макар че ако искаше да избягаш, вероятно би успял. Ама ти не искаш. — Разкърши се на свой ред. Тялото му беше покрито с плетеница от белези, част от които говореха за почти смъртоносни рани. Стойката с нищо не издаваше истинската му възраст.
— Какво, мислиш, че горя от желание да съм клоун в малкия ви цирк? — изръмжа Тисамон.
Вече си бяха говорили как повечето бойци и най-вече онези, които оцеляваха най-дълго, постепенно се опияняваха от надпреварата и обожанието на тълпата. Гладиаторската арена имаше силата да превърне един престъпник, дезертьор или роб дори в истински герой, пък било то и за кратко.
Улт пристъпи предпазливо, но без колебание.
— Ти искаш да убиеш императора — каза без заобикалки, а после се възползва от шока при неочакваното си твърдение и нападна Тисамон. Успя да скъси значително разстоянието, замахна с двата меча едновременно, после се опита да отклони с единия сърпа на противника си. Тисамон отстъпи назад, острието му посрещаше неизменно атаките, а след това подлъга Улт с фалшива маневра и успя да се изтегли на безопасно разстояние извън обхвата на късите мечове.