„Поне няма да ни набутат най-отпред.“ От това най-много се беше страхувал, той и другите командири от спомагателната — че сарнианците ще погледнат на ненадеждните си чуждестранни приятели като на щит, който да обере стрелите и жилата на имперската армия. „Ако не друго, поне ще понесем справедлив дял от тежестта на сражението.“ Уви, Балкус знаеше кой ще понесе основния удар. Момчето на Стенуолд.
Някъде там, в мрака, сбирщина от бежанци и разбойници се готвеше за една на пръв поглед самоубийствена мисия. Поне на Балкус му изглеждаше такава, а той щеше да гледа отстрани.
— Сигурни ли сме, че ще ги хванем неподготвени? — попита Фалмес. — Защото без елемента на изненадата може здравата да загазим.
„Боя се, че ще загазим така или иначе“ — помисли си Салма, но не го каза на глас, защото Фалмес и сам го знаеше. Минасецът отбираше от войниклък и можеше да прецени какви са шансовете им за успех.
— Всеки съгледвач, който тръгне насам, изчезва своевременно — обади се мухородната Чефре безстрастно и делово. Тя и другите мухородни от бандата й се бяха подвизавали като улични разбойници в Паешките земи преди всичко това да започне, и ако питаха нея, сегашното беше същата война, но с по-големи банди: — И не само тези, дето идват насам. Изчезваме ги повсеместно. Разпратила съм всички, дето стават за тая работа, да ловят оси в мрака. — Усмивката й беше хладна като излъскано острие. — Разбира се, повечето от нашите виждат в тъмното. За разлика от тях.
Салма кимна. Липсата на нощно зрение беше слабост на осородните, която Империята нямаше как да компенсира. Тази нощ луната се криеше зад тежки облаци. Тъмно беше дори за него, което значеше, че противниците им ще са напълно слепи извън кръга на светлината, която сами си запалят.
Фалмес, който също не виждаше в тъмното, изсумтя недоволно.
— Не мисля, че имаме достатъчно хора. — Не го казваше за пръв път.
— Сигурно е така — съгласи се Салма, — но какво смяташ да направиш по въпроса? — Фалмес увеси рамене. — Летците ти готови ли са? — обърна се той към Чефре.
— Шефе, ако скоро не им дадем заповедта, сами ще излетят да си свършат работата — увери го бодро тя. Под нейно командване имаше поне четиристотин летци, повечето мухородни, също молецородни и други. Въоръжени бяха с лъкове, а Умелите сред тях имаха арбалети, щраколъкове и гранати. Салма би предпочел да тръгне с Чефре и нейните летци, но мястото му беше тук, на върха на копието, където войската му щеше да се сблъска челно с врага.
Всеки кон и ездитно насекомо, което хората му бяха успели да откраднат, уловят, измолят, купят или наследят, беше тук — кавалерията на Салма, почти толкова на брой, колкото и въздушните бойци от сбирщината на Чефре. Тренирали бяха усилено, всекидневно, но пак биха били срам за всеки кавалерийски офицер от Федерацията. Качвали се бяха несръчно на седлата, падали бяха, чупили си бяха крайници, пришпорвали бяха животните си в грешната посока. А и животните бяха същата стока. Идеята беше глупава поначало, това Салма го знаеше отлично, идея, която не би хрумнала на никой здравомислещ човек.
Определено не би хрумнала на осородните, например. Всъщност повечето от тях едва ли бяха виждали кавалерия, освен онези, участвали в Дванайсетгодишната война и оцелели до днес. Щеше да им дойде като гръм от ясно небе, а в една битка изненадите можеха да са фатални. Канеше се да нападне истинска имперска армия, наброяваща десетки хиляди войници. Неговите хора бяха петдесет пъти по-малко, но…
Осородните несъмнено очакваха атака, но едва ли нещо повече от кратки стълкновения по фланговете, диверсия и саботажи. Само че Салма беше решил да излъже очакванията им. Стигнал беше до заключението, че лагерът на генерал Малкан не може да бъде превзет с хитрост. Скалпелът трябваше да отстъпи пред чука.
Когато Малкан остави армията си да презимува недалеч от Сарн след Битката при релсите, хората му бяха издигнали укрепен лагер със заграждения, защитен както срещу наземни, така и срещу въздушни атаки и подсилен с артилерия. Сега, когато армията му беше в поход, генералът трябваше да разчита на осветен с факли периметър и часови. Една мравешка армия, която знае, че някой като Салма я дебне и чака сгоден момент да удари, би се окопавала всяка вечер, но осородните не бяха толкова организирани. Същата грешка беше направил и генерал Алдер, когато фелиалските богомолкородни свариха армията му неподготвена. Малкан със сигурност се беше поучил от провала на колегата си и Салма предполагаше, че държи нощни отряди в готовност, които да удържат евентуална атака, докато останалите се организират. Кавалерията обаче…