Най-добрите стрелци сред неговите кавалеристи бяха концентрирани около върха на клина и усилията им свалиха доста противници. Дали това щеше да се окаже достатъчно? Имаше само един начин да разбере. Салма прехвърли лъка си в другата ръка, тази, с която държеше юздите, извади нова пика и се стегна, оставил на коня си да избере най-подходящия момент за решителния скок, който да ги запрати насред вражеските редици, отчаян дует, въоръжен с тъпчещи копита, мушкаща пика и боен вик. Вражеско копие изсвистя край лицето му, сблъсъкът изтръгна пиката от ръката му, а после Салма се озова оттатък първата имперска редица, пробил фронта и последван от своите над четиристотин кавалеристи.
Изтегли меча си, масивно оръжие стършелородна направа с тежък връх, и го заразмахва слепешката вляво и вдясно от себе си, докато жребецът му препускаше диво напред. Хора попадаха под тежките копита на жребеца, други се опитваха трескаво да излетят, изгубили самообладание. Лица преминаваха скорострелно край Салма, времето му стигаше само за един удар по всяко, понякога уцелваше, друг път не, а после конят му го отнасяше нататък, все по-навътре в имперския лагер. Вражеските копия се накланяха и прекършваха, прекършваше се волята на осородните войници, сащисани от мащаба и бързината на кавалерийската атака. Копита ги тъпчеха безпощадно, мандибули кормеха и разкъсваха. По-задните редици се пръснаха още преди кавалерията да връхлети отгоре им, а онези, които не успяха да излетят, бяха прегазени за секунди.
А после, без никакво предупреждение или преход, мелето остана зад гърба на Салма и той се озова в широка просека между палатките. Единствените войници наоколо му бяха невъоръжени и по долни ризи, разбудени от врявата, те или излитаха трескаво във въздуха, или отскачаха назад в дива паника. През цялото това време бойците на Чефре бяха заети да бягат от летящите осородни и да бомбардират всячески имперския лагер отдолу.
В далечния край на лагера изтрещя гръмотевичен рев и само след миг цялата околност светна като по пладне, първо в ослепително бяло, после в червено. Салма стисна очи с надеждата, че конят му ще се оправи някак. Самият той нямаше представа какво е станало.
Време беше да обръща. Пришпори коня си по друга просека между палатките, окуражаван от мисълта, че всички осородни наоколо гледат него и не го изпускат от поглед, убедени, че именно той, Салме Диен, и неговата кавалкада са сърцевината на атаката. Зърна Фалмес, който го беше настигнал и се хилеше като умопобъркан.
— Запасите им с огнепрах! — изкрещя минасецът да надвика трясъка на битката. — Чефре явно ги е уцелила с нещо!
Пехотата на Салма, макар и поизостанала след кавалерията, сигурно вече нападаше разкъсаната имперска отбрана, довършвайки я с дивашко отчаяние. Сега всичко зависеше от времето. Салма, Чефре и малобройният отряд на Морлейр бяха само прах в очите, пъстри фойерверки, които да отвлекат вниманието на врага, докато пехотата вкара занаятчиите в лагера, при автовозилата и машините на имперската армия. Оттам насетне природата щеше да свърши своето.
Дори не се обърна да погледне към своите кавалеристи, вместо това стреля отново с лъка. Знаеше, че хората му падат, обстрелвани от всички страни, отляво и отдясно, в гръб й от въздуха, взети на мушка от бойци, които може и да не схващаха какво точно става, но умееха да боравят с оръжията и Изкуството си. Хората му гинеха и Салма нямаше друга надежда, освен че и те, също като него, са влезли в битката с пълно съзнание за риска, който поемат.
Мнозина имаха семейства и приятели, потърсили убежище зад стените на Сарн. Именно за тяхното бъдеще се сражаваха хората му, а това несъмнено беше цел, по-благородна от личното оцеляване.
Губеха пространство. Все повече осородни войници се бяха ориентирали в обстановката, прииждаха от всички посоки и се опитваха да ги притиснат в кръг. Салма завиваше ту насам, ту натам, и с всеки завой виждаше все по-малко свои хора зад себе си.
„Време е да си плюем на петите“ — реши той. Надяваше се, че сарнианските занаятчии са успели да свършат своето.
Когато поредната група осородни препречи пътя му, Салма не свърна настрани да избегне сблъсъка. Стиснал под мишница последната си пика, той пришпори коня си право към тях. Те се пръснаха в последния миг, някои — успешно, други — не. Един излетя панически, закачи с коляно Салма по рамото и той залитна назад. Пиката хвръкна от ръката му, но той успя да се задържи на седлото и пришпори коня си напред с надеждата, че избраната посока, след всичките завои и врътки, ще го изведе към най-близката периферия на имперския лагер.