Поне с този етап от атаката всички бяха запознати отлично. Бяха свършили своето и от този момент нататък всеки щеше да се оправя както намери за добре. Енергийни жила припукваха край него, всяко позлатяваше отделна нишка от вътъка на нощта.
Едно уцели коня му.
Салма усети как вълната на шока се разлива по цялото тяло на животното, не шок от силата на сблъсъка, а от болката и страха на бедното създание. Конят се изправи на задните си крака, Салма зърна за миг други ездачи да прелитат безпомощни край него, а после втори изстрел покоси животното, дали стрела или жило Салма така и не разбра, и то се килна настрани. Запазил в достатъчна степен самообладание, той излетя във въздуха преди конят да го е затиснал под себе си.
Огън и светлини плетяха менлива мрежа във въздуха, ала сред всеобщия хаос един спокоен глас се обади в главата му: „Били сме тук и преди.“ Не точно тук, разбира се, а в имперския лагер край Тарк, но ситуацията беше същата. Във въздуха Салма щеше да е мишена за всеки осороден в периметър от стотина крачки. Въпреки това той направи опит да набере височина, но бързо съобрази, че наоколо му е пълно с осородни, а от хората на Чефре няма и следа. „Избягали са. Дано са избягали.“ Изтегли меча си и посече тримата най-близо, а после острие го настигна в гръб и отвори плитка рана в крака му. С чувството, че е обграден отвсякъде и че всеки момент ще го насекат на парчета, Салма се спусна стремглаво към земята.
Затича се въпреки болката в крака и с ясното съзнание, че е твърде далеч от периферията на лагера и няма как да избяга. Наоколо му имаше много осородни, но повечето не реагираха, изненадани от гледката на самотния мъж, който тича презглава през собствения им лагер. По-съобразителните хукнаха да го гонят. Въпреки болката, въпреки мисълта за погиналите другари и за собствената си неминуема смърт, Салма се хилеше като безумец, развеселен от тази нелепа гонитба.
Врявата беше толкова силна, че Салма така и не чу гласа, който го викаше по име. Чак когато конят на Фалмес попадна пред погледа му, Салма си даде сметка, че някой е тръгнал да го спасява.
— Махай се! — извика той. — Изчезвай, чуваш ли!
Но Фалмес се връщаше за него, препускаше назад към преследващите го осородни с вдигнат меч, черен силует, очертан контрастно на фон от трептящи сияния.
Салма едва не падна, хързулвайки се покрай ъгъла на една палатка. Точно тогава видя пламъците. Видя ги и спря като закован. Близо четвърт от палатковия лагер на осородните гореше.
— Салма! — извика отново Фалмес, не за първи път, нито за втори, както изглежда, настигна го, наведе се, протегнал ръка, и точно тогава енергиен залп го удари в гърдите. Лицето му се разкриви, силата на удара го събори от седлото. Конят взе да тъпче на място, после изтръгна юздата от ръката на Фалмес и избяга.
Макар войниците да тичаха към него, Салма коленичи до Фалмес. Горещата вълна от пожара обжари лицето му. Какво ли не би дал да размени последна дума с минасеца — непознатия, превърнал се в добър приятел и верен съратник. Само че Фалмес беше приключил с думите. Приключил беше с всичко.
Но поне си беше осигурил многобройна компания, видя Салма. Земята беше осеяна с трупове на мъртви осородни, някои с броня, други по долни дрехи, имаше жертви и от неговата шарена сбирщина, както и от сарнианските занаятчии. Огньовете пред него се виеха около сложни скелети от дърво и метал, около фургони с резервни части и муниции, и всички по-големи и по-малки неща, необходими за обсадата на един град. Беше като горски пожар, но вместо дървета, горяха автовозила и машини, горяха дървените им конструкции, горивото и огнепраховите им заряди избухваха. Сарнианците си бяха свършили работата и само утрото щеше да покаже дали са я свършили толкова добре, че да оправдаят загубите в жива сила.
Осородните го наближаваха предпазливо, но Салма нямаше намерение да се бие. Остави меча си на земята и сложи ръка върху гърдите на Фалмес. Изведнъж се почувства уморен до смърт.
22.
Да те транспортират самостоятелно говореше за определен статут. Затворниците, които биваха транспортирани до Капитас групово, били те избягали роби, военнопленници или хора на трудова повинност, мобилизирани от подчинените на Империята раси, се смятаха за стока и бяха обречени на групова участ, заробваха ги, екзекутираха ги или ги пращаха на гладиаторските арени, водеха ги на отчет като количество, а не по име. Колко хиляди живота и мечти бяха погребани по този начин Талрик не смееше дори да гадае. Тази участ нямаше да сполети него обаче. Той беше пристигнал в Капитас като знаменитост, единичен затворник с тежък ескорт, транспортиран до столицата с цената на високи разходи и с неприлична скорост. Получил бе отношението, което си беше заслужил.