Фелисе се усмихваше… както и той всъщност. Израженията им сигурно си приличаха като две капки вода, помисли си разсеяно Тисамон.
Тя нападна с два последователни удара, единият прицелен в главата, другият странично към врата, достатъчно силни да счупят кост, ако бяха попаднали в целта си. Той отскочи назад, приведе се настрани и прокара дъската с разсичащ удар напреко на корема й. Ако държеше меч и ако беше една идея по-бърз, ударът щеше да я изкорми. Приклекна инстинктивно и дъгата на Фелисе изсвистя над главата му. Беше нанесла удара с една ръка. Замахна мълниеносно с другата и шипът на палеца й отвори кървава резка на рамото му. Тисамон регистрира болката като далечен глас, който го пришпорва напред. Шиповете на подлакътниците му забърсаха хълбока й, после отвориха плитка рана косо по корема й, и през цялото време дъгата му не спираше, сблъскваше се с нейната отново и отново, сякаш двамата бяха тренирали стъпките месеци наред. Непрекъснато скъсяваха разстоянието помежду си, отваряха си нови рани с шиповете, а безполезните дъги използваха само като средство за отвличане на вниманието. Фелисе сряза бузата му, целейки се в очите. Той отвори три кървави драскотини под ключицата й, целейки се в гърлото.
Разделиха се. Само за миг помежду им се наместиха два метра празно пространство. Стояха замръзнали в съвършени стойки и чакаха. Макар Фелисе все още да стискаше оръжието си като меч, дъгата й беше срязана на две.
Тих звук откъм Улт наруши тишината. Войниците бяха станали, мълчаха потресени, протегнали ръце с отворени длани, готови да стрелят.
Тисамон не сваляше поглед от Фелисе, видя раните, които й беше нанесъл, усети порязванията по собственото си тяло. Улови погледа й и направи крачка към нея. Тя захвърли настрана разполовеното си оръжие и тръгна към него. Шиповете на палците й се прибираха и показваха в бърза последователност. Улт викаше Тисамон по име, но какво от това.
Още една крачка. Вече почти беше в обхвата на ръцете й. Разбра, че е захвърлил дъгата и на нейно място се е появила бронираната му ръкавица, късият й сърп бе изтеглен назад и готов за удар. Не помнеше кога я е призовал с Изкуството си.
Вгледа се в лицето й, златно, свирепо и красиво, и глух за виковете на Улт, прошепна:
— Прости ми.
Тя се напрегна за скок, устните й оформиха краткото:
— Прощавам ти.
Тисамон отпусна ръце покрай тялото си, но Фелисе не го уби. Войниците я бяха хванали и я дърпаха назад, други награбиха него, посягаха да отнемат оръжието, което бяха видели и което вече не беше там. Той задържа погледа й и сърцето му преля от осакатяваща радост и мъчителна горчивина едновременно, задето чак сега, в последните мигове на общото им време, е осъзнал, че я обича. Че го вижда ясно само когато оръжията им се сблъскат.
Улт го гледаше втренчено… всъщност всички осородни го гледаха втренчено, но изражението на Улт беше различно. Единствен той не се опитваше да убеди себе си, че е сгрешил. Даде знак да изведат Фелисе. Тисамон гледа след нея до последно. Едва след това спря безизразен поглед върху своя тъмничар.
— Ако са ти отнели значката, бих могъл да ти я върна — каза Улт, като го оглеждаше преценяващо. Тисамон вдигна вежди и старецът продължи: — Участвах в Дванайсетгодишната война, в началото й, затуй знам разни нещица за твоя народ. По онова време си имахме работа с бая богомолки покрай водните кончета, и тоя номер, дето го извъртя току-що, съм го виждал. Не си мисли, че нищо не знам.
— Отказах се от символа на своя орден по свое желание — заяви Тисамон. „Заради нея и заради собствената си гордост.“
Улт кимна бавно.
— Е, тоз път май успях да те опазя жив, богомолке. Надявам се императорът да ви оцени по достойнство, вас двамцата, както ви оцених аз.
Сякаш минаваше полунощ, прецени Талрик, когато дойдоха за него. Четирима стражари отвориха клетката му, оковаха го и го повлякоха навън. Талрик усети как го сподиря ироничният поглед на Тисамон.
Заведоха го в стая без прозорци, осветена от слаба газова лампа на стената. Не зърна и за миг външния свят. Ако вътрешният му усет за изтеклото време беше в грешка, можеше да е както нощ, така и бял ден посред пладне.
Стая за разпити. Не от онези с машините и експертите, характерни за тази дейност, а миниатюрно помещение, килер почти, което в общата схема за изтръгване на информация посредством различни видове мъчения предшестваше същинската част. Едър мъж стоеше прав зад едно бюро, офицер по стойка и маниер, но без нашивки или друго обозначение за чин. На стол зад бюрото седеше жена.