Млад беше, по-млад от Тисамон, във всеки случай. Млад мъж с правилни черти и красив според осородните стандарти — русокос и с хубави дрехи. Дрехите му бяха в стила, предпочитан от заможните столичани — широки и с изобилие от бродерия, но и с нещо военно в кройката… а заможните столичани предпочитаха този стил, защото той се обличаше така.
Най-накрая Тисамон се обърна и огледа с любопитство негово императорско величество Алвдан Втори.
— Това е той, така ли? — попита Алвдан, докато оглеждаше на свой ред без особен интерес Тисамон. — Това е твоят богомолкороден убиец.
Улт смънка нещо, което прозвуча като: „Да, ваше величество.“
— Чухме, че се бие добре. Дано информацията не е била преувеличена.
Улт изхъмка още едно потвърждение.
Погледите им се срещнаха и Тисамон разбра, че има пред себе си човек, когото не можеш да подминеш с пренебрежение — не суетен или превзет, а неуверен и интелигентен, двете качества, които превръщаха водача в тиранин.
— Какво ще изправиш насреща му?
— Още не съм решил окончателно кой ще участва в загрявката, ваше императорско величество — изграчи Улт. — Най-напред с животно, може би. А после двубой с голи ръце, защото за това много го бива.
Алвдан изсумтя незаинтересовано и Улт побърза да добави:
— А за десерт имаме едно водно конче.
Този път Алвдан се усмихна.
— Най-доброто от Равнините срещу най-доброто от Федерацията. Може наистина да се окаже забавно. Това водно конче бива ли го?
— Много е специална, уверявам ви, ваше величество — кимна Улт.
— Значи е жена, така ли? От онези, които са обучени в бой? О, да, това заслужава да се види — отбеляза Алвдан със самодоволна усмивка. Погледна Тисамон право в очите и присви своите.
— Тази богомолка не ни харесва — заяви накрая. — Съобщават ни, че неговите хора създават проблеми на нашите армии.
Улт не каза нищо, стоеше и чакаше.
— Когато двубоят между водното конче и този тук приключи, победителят ще бъде екзекутиран на кръстосани копия. Веднага, на самата арена.
Улт стисна устни, но и този път не каза нищо.
— Нека народът ни види, че за нашите врагове няма пощада дори когато ни забавляват с уменията си. Погрижи се.
Императорът си тръгна, последван от пазителите, а Улт се загледа след тях, без да крие повече омразата си. И Тисамон осъзна, че човек като Улт, през чиито ръце всекидневно се излива животът на други като вода през сито, рано или късно се заразява от тяхната скръб. И когато стигне дотам, се изправя пред неизбежния избор — или да намрази нещастниците, които изпраща на смърт, или да намрази онези, които командват парада.
23.
Полковник Ган още беше губернатор на Сзар, но губернаторството му висеше на косъм. Повече от половината град беше затворен за неговите войски, защото трийсетина от иначе спретнатите сзариански улици бяха барикадирани, и то не как да е, а със заварени метални пръти, забити здраво в земята. Тези барикади не бяха пречка за летящите имперски отряди, разбира се, но вече бяха повредили непоправимо няколко от гарнизонните автовозила. Пчелородните открай време бяха талантливи занаятчии.
Градът беше разделен на две. Неколкостотин осородни войници и три пъти повече местни бяха паднали жертва на стълкновенията при барикадите. Междувременно пчелородните бяха овладели две от оръжейните фабрики, които повече от десетилетие изработваха редовни доставки за имперските армии. Носеха имперски брони, пребоядисани в керемидено, въоръжили се бяха с копия, мечове, арбалети, тук-там и с по-модерни оръжия, а на някои от барикадите бяха докарали балисти. Пчелородните се сражаваха без фанфари и излишна врява, но с решимост, която изглеждаше неизчерпаема. Вчера например трийсетина от хората на Ган притиснаха трима местни в импровизирано укритие и ги призоваха да се предадат. Само че пчелородните не се предадоха, защото същата сляпа отдаденост, която беше държала сзарианци в послушно подчинение, докато старата им царица беше пленница на Империята, сега подклаждаше неподчинението им по волята на новата царица Макзех.