„Мога да ги пречупя — обичаше да си мисли Ган, — ако имах повече войска, отдавна да съм ги пречупил.“ Само че пчелородните се биеха с някаква студена ярост. Не бяха родени бойци като неговата раса, но проливаха реки от кръв за всяка педя земя. Притиснати в ъгъла, те се сражаваха като бесни и превръщаха всяка имперска атака, дори онези, които вещаеха сигурен успех — в истинска кланица, нелепо скъпа откъм загуби в жива сила и време.
„А да не забравяме и проблема с помощновойсковия полковник.“ През последната десетница животът на Ган се беше превърнал в истински кошмар — командването му беше отнето, хората му бяха наплашени, предлаганите от него стратегии бяха посрещани с присмех, и всичко това заради онзи нахален полуроден негодник. „Отдавна трябваше да се разпоредя. Да го арестуват и да го набият с камшик. Да изчезне мръсникът.“ Само че заповедта, довела Дрефос в Сзар, беше подписана от самия император. Дрефос не криеше колко се дразни, задето са го пратили тук, Ган му отвръщаше със същото. Но появата на помощновойсковия полковник беше факт и Ган, волю-неволю, трябваше да отстъпи и да гледа безпомощно как хората на натрапника си присвояват гарнизонни помещения, впрягат войниците му на работа, навикват ги и тормозят инженерите му. Самият Ган бързо се превръщаше в отшелник насред собствения си град. Всеки път, когато издадеше заповед, откриваше, че Дрефос вече е разпоредил друго. И какво изобщо правеше този тип? Понеже не беше занаятчия, Ган не можеше да разбере каква е целта на заниманията му. Вместо да мобилизира войници за нападение срещу барикадите, както би постъпил Ган, Дрефос сглобяваше някакви големи машини.
В очите на Тото въпросните машини приличаха на оловомети, но по-леки, с по-дълга цев и с цял куп допълнителни механизми, които да подобрят максимално контрола върху прицелването и силата на изстрелите. Вместо заряди с огнепрах, новите машини разчитаха на вградени парни котли за по-меко възпламеняване на мунициите. До всяка от тях беше издигната висока наблюдателна платформа, която осигуряваше на инженерите по-добър изглед към града и подпомагаше изчисляването на по-точни траектории. Целта беше снарядите да прелетят във висока дъга над улиците и да паднат навътре в контролираните от бунтовниците квартали. Край платформите бяха наредени контейнери с веществото, което беше убило войниците — веществото, изобретено от бръмбарородните близнаци и тласнало ги към самоубийство със своята смъртоносна ефикасност. Покрай участието си в сглобяването на машините Тото беше видял достатъчно, за да придобие ясна представа за естеството на плана. Верен на заявените си цели, Дрефос беше издигнал войната на ново равнище.
Само че новите машини не бяха предназначени за това сражение. Дрефос се беше надявал да ги използва срещу Сарн или срещу сарнианската армия, ако тя допуснеше глупостта да излезе за полева битка. Сега, притиснат от изричните заповеди на императора, Дрефос внесе някои промени в конструкцията на машините си, за да ги пригоди към новата задача. Повечето работа беше свършил сам и с почти неприлична скорост, пришпорван от желанието си да се върне там, където смяташе, че му е мястото — на фронтовата линия.
Сзарианската съпротива беше разчела неколкодневната пауза като временно прекратяване на бойните действия и използваше това време да мобилизира и въоръжава още хора. Според последните доклади на съгледвачите, все повече пчелородни захвърляли откраднатите имперски оръжия и доспехи и се връщали към традиционното си въоръжение — прясно боядисани с керемидени ивици нагръдници и шлемове, както и тежките пазителски доспехи от застъпващи се стоманени плочки. Част от тези пазителски доспехи бяха събирали прах по тавани и мазета през последните петнайсет години, изчаквайки търпеливо — също като собствениците си — някой да ги призове за битка, други бяха изработени във фабриките през последните седмици. Пчелородните преоткриваха своето наследство.
Прекратяване на бойните действия обаче нямаше. Дрефос просто изчакваше вятърът да смени посоката си. От няколко дни вятърът духаше към имперските войски и довяваше скърцането и дрънченето откъм бунтовните квартали на града. Машините бездействаха в очакване времето да се промени. Едва ли щяха да чакат още дълго.