Мисълта какво ще последва, смени ли се веднъж вятърът, смразяваше Тото. Опитваше се да осмисли последствията, но напразно. В Сзар имаше стотици хиляди пчелородни. Доскоро градът беше един от основните промишлени центрове на Империята. Императорът се беше засегнал лично от бунта на Сзар и явно беше решил смазването му да послужи за назидание.
За назидание можеше и да не послужи, мислеше си Тото, но със сигурност щеше да послужи като образец — образец за това как ще се водят войните оттук насетне, образец с подписа на Дрефос. Дрефос беше изобретил война, която нямаше нужда от войници, а само от занаятчии; машините му скоро щяха да обрекат многохилядните армии на забвение. Самата представа за войната щеше да се промени. Завоеванията щяха да се превърнат в опустошения, атаките — в масова смърт. Градове щяха да се превръщат в гробища, обработваемата земя — в пущинак. Случилото се в Сзар щеше да шокира света. А след като шокът отмине, всеки занаятчия, всяка военна сила, всеки мравешки град-държава щеше да тръгне по същия път, да копира изобретението на Дрефос или да създаде нещо свое на същия принцип, защото липсата на такова оръжие в арсенала на който и да било град го обричаше на поробване или смърт. Не ставаше въпрос за подобряване на стара идея като при щраколъка, който на практика беше доусъвършенстване на арбалета, той пък на копието, а копието — на хвърления камък. Не, това беше принципно нов начин за водене на война.
Тото седеше в ъгъла на една от работилниците — беше си отделил там свое място, където да работи на спокойствие — и нанасяше поправки в чертежите на новия си щраколък. Правеше го повече по навик, отколкото с ентусиазъм, измъчван от усещането, че новият модел ще е морално остарял още преди да са готови прототипите му. Войната поемаше по път, който Тото не можеше да разбере.
Касзаат през повечето време я държаха под наблюдение. Не по заповед на Дрефос, а на полковник Ган, който не можеше да приеме, че тя е вярна на своя началник, а не е шпионин на разбунтувалите се сзарианци. Тото знаеше, че Ган я подозира с право, и се радваше, че самият той минава за достатъчно лоялен, дотолкова, че шпионите да стоят настрана, когато Касзаат е при него.
Очаквал бе, че Касзаат ще се опита да го вербува за личния си малък бунт, но когато бяха заедно, тя не споменаваше нито за новите машини, нито за отровата, нито за Дрефос. Тото нямаше представа на какво се дължи мълчанието й — дали защото още не беше решила какъв да бъде следващият й ход, или просто защото му нямаше доверие.
„Не ме интересува какво ще пише в учебниците по история“ — повтаряше си Дрефос.
Ала това не беше съвсем вярно, защото въпреки желанието си, той така и не бе успял да се откъсне докрай от обикновените човешки чувства.
Помощновойскови полковник Дариандрефос стоеше на една от наблюдателните платформи и гледаше към града, към малките едноетажни къщи и многобройните фабрики, работилници, леярни. Свечеряваше се бързо, но по всичко личеше, че призори ще задуха силен вятър по посока на бунтовническите квартали. Сбъднеха ли се прогнозите, на заранта неговите нови машини щяха да направят своя дебют.
С вътрешния си взор, който беше по-остър и силен от истинското му зрение, Дрефос виждаше как ще се случи всичко — пълните с отрова под високо налягане контейнери ще бъдат изстреляни прецизно във високи дъги, а местните ще гледат небето и ще се питат какво ли става. В началото. А после контейнерите ще паднат, ударът ще пропука обшивките им и нагнетеното съдържание ще излезе на свобода.
След пристигането на Дрефос полковник Ган и неговите хора бяха прекратили опитите си да пробият вражеския фронт. Типично за пчелородните, бунтовниците се окопаха и подсилиха барикадите, все неща от отбранителен характер. Те бяха простички, работливи и кротки хора, силни в единството си, но слаби в почти всичко останало. Това беше причината да не налазят по целия свят. Сега чакаха пристигането на имперското подкрепление, което, според мълвата, наброявало десет хиляди войници от столичния гарнизон. Дрефос знаеше, че въпросната войска е била пренасочена, за да удържи ситуацията в Мина, където, пак според слуховете, нещата не отивали на добре.
„Нека минасци чуят новините от Сзар, пък тогава да вдигат революция — мислеше си той, но идеята незнайно защо го притесняваше. — Това е война, която се води единствено по политически причини. А аз предпочитам да е обратното.“
Контейнерите щяха да се пропукат при удара и тежкият газ щеше да плъзне из града. Благоприятният вятър щеше да предпази осородните от натравяне, но в обгазените райони нищо нямаше да спре проникването на химикала — нито затворени врати и прозорци, нито мазета. Смъртта щеше да настъпи сравнително бързо, но в страшни мъки. Проникнал в белите дробове, газът втечняваше тъканта им и жертвите умираха, удавени в собствените си течности. Бръмбарородните близнаци бяха забележителни изобретатели в областта на алхимията и Дрефос бе имал късмета да ги привлече на работа при себе си.