Земята под краката на Салма се раздвижи едва доловимо, толкова леко, че тънките подметки на кожените му обувки погълнаха почти докрай потрепването. Генералът със сигурност не беше усетил нищо през дебелите подметки на бронираните си ботуши. Салма раздвижи пръсти зад гърба си.
— Генерале?
— Имаш още някоя смътна заплаха за десерт? — вдигна вежди Малкан.
Шиповете на палците му се появиха и Салма ги заби във въжетата около китките си. Ъгълът беше неудобен, но той натисна решително.
— Забравяте две неща.
— Забравям, казваш? — възкликна раздразнено Малкан, но кратката пауза се появи отново. — И какви са те?
— Ще трябва да ги откриете сам — каза Салма, образ и подобие на тайнственото водно конче, а когато генералът даде знак на войниците да го изведат, съсредоточи цялата си сила в ръцете, китките и палците си… и натисна.
Въжето се скъса и Салма разпери ръце едновременно с внезапното изгърбване на пръстения под на палатката, който после се разхвърча на буци.
Генерал Малкан изгуби равновесие, ала посегна към меча си миг преди подът да се разцепи. Някакво чудовищно създание надигна широките си плещи от земята, забулено в плътна пелена от пръст и прах. Двамата войници в палатката реагираха подобаващо, макар че нямаха представа кой и защо напада генерала им. Единият вдигна ръка към Салма, другият изтегли меча си и се хвърли напред в изблик на сляпа самоотверженост, решил да не рискува с енергиен залп в опасна близост до Малкан.
Новодошлият беше Морлейр, разбира се. Морлейр, дезертьорът от помощните войски, чието отделение Салма беше привлякъл на своя страна. Морлейр, конощипородният гигант, който копаеше земята с голи ръце.
Сега обаче ръцете му не бяха голи. Войникът, който се втурна към него през прашния облак, се сблъска челно с боздуганния удар, предназначен за генерала. Чу се хрущене на кости, когато тежката ошипена глава на оръжието смаза ребрата му. Салма се хвърли наляво миг преди енергиен залп да изпращи на педя от него, после посегна да разпори гърлото на войника с шиповете на палците си, но осородният се дръпна в последния момент и се отърва само с плитка рана на лицето.
Междувременно Малкан беше извадил меча си от ножницата, само че Морлейр вече не беше сам, други излизаха след него, кашляха и се давеха от прахта, но бяха въоръжени с къси мечове и кинжали. Шепа от хората на Салма се измъкваха от прокопания в земята тъмен тунел…
Не, не беше тъмен всъщност. Имаше някаква светлинка долу. Зърнал я, Салма усети как сърцето му се свива на болезнена топка.
„Не! Не тук!“ Хвърли се напред и посегна да измъкне меча от ръката на войника. Осородният отстъпи назад, право към платнището на палатката, политна навън, но там налетя на друг човек, който се беше засилил да влезе. Новодошлият успя да изрече името на генерала, преди да се озове съборен на земята. Войникът, с когото се боричкаше Салма, загуби равновесие, принцът падна отгоре му и оспорваният меч се заби дълбоко в гърдите на своя притежател.
Нямаше време за губене. Салма посегна към меча в ножницата на новодошлия и го измъкна — по-лесно беше да извадиш меч от ножница, отколкото от труп. Куриерът го зяпна и се ококори, Салма изскърца със зъби и сряза гърлото на мъжа. Честта е като връхна дреха — понякога не ти остава време да я наметнеш.
Завъртя се към палатката и видя как Морлейр замахва отново с боздугана си към Малкан. Конощипородните бяха чудовищно силни, но и чудовищно бавни, и докато Морлейр замахне, генералът нанесе два удара с меча си. Първият заора в хълбока на гиганта, ала при втория мечът потъна дълбоко в подмишницата на Морлейр и той извика в агония. Великанската му снага се строполи на пода с все заклещения меч, Малкан изтегли кинжал от колана си и сряза с едно движение брезента на палатката зад себе си. Друг мъж, когото Салма не позна в прахта и бъркотията, се хвърли с вдигнат нож към генерала, но Малкан улови пренебрежително китката му, заби своя нож в окото му и се измъкна от щабната палатка.
Салма го последва с меч в ръка. Светлината в палатката зад него ставаше все по-силна, но той не искаше да я вижда тук, където смъртта дебнеше отвсякъде. „Естествено, че ще е тук. Как иначе би ме намерил Морлейр, ако не с нейна помощ?“
„Това не влизаше в плана. Безразсъдните спасителни операции определено не влизаха в плана. Та ние сме в средата на имперската армия!“ Само че армията, изглежда, си имаше други грижи. Войници се виждаха навсякъде, но всички бързаха нанякъде, повечето тичаха презглава към западната периферия на лагера. И тогава Салма съобрази, че точно в това всъщност се състоеше планът.