Сарнианците имаха собствена машина за отброяване на времето. Една заповед по мисловната мрежа е била достатъчна всички те, до последния човек, да преминат в настъпление. Зората още не беше просветлила източния хоризонт, а сарнианската атака вече беше достигнала имперския лагер.
Покритите с прах бойци на Морлейр се изсипваха от палатката, двайсетина души най-малко, шарена група с бегло понятие за дисциплина и ред, която налиташе на всичко в черно и златно, имало нещастието да се изпречи пред погледа й. Генерал Малкан сграбчи някакъв сержант, изкрещя заповед в лицето му, изтръгна меча от ръката му и го бутна нататък. Но преди сержантът да се е окопитил, Салма връхлетя отгоре им. Някаква част от съзнанието му регистрираше рева на полева артилерия, трясъка на оловомет, тътена на оръдейни попадения. Салма заби меча си под мишницата на сержанта, изтегли оръжието и се обърна към Малкан.
Фактът, че се изненада, говореше само за едно — че твърде дълго е бил далеч от сънародниците си.
Когато моментът настъпи, всички сарнианци в лагера се събудиха едновременно, чули заповедта на тактиците. Същото стори и Балкус, отърси се светкавично от съня и навлече инстинктивно ризницата си в пълен синхрон с хилядите сарниански войници.
Докато дойде ред да стегне меча на кръста си, вече бе успял да си събере мислите. Най-напред срита Паропс и Плиус, което беше достатъчно да вдигне под тревога целите им отделения. После хукна да събуди собствените си хора, крещеше им, буташе ги, пращаше ги да будят останалите. Щяха да са като прът в колелото на цялата атака, осъзна той. Последни щяха да се надигнат, последни щяха да заемат мястото си. Все пак успя да им внуши в достатъчна степен необходимостта да побързат и те се постараха да надянат без бавене ризниците си, да грабнат щраколъкове, арбалети и копия. Балкус зърна в движение групата на молецородните и богомолкородните воини, които се разгръщаха да поемат неравния фронт на първите стълкновения, предхождащи синхронизираното настъпление на същинската армия. Имперците редовно пращаха напред осородни съгледвачи, които да държат под око сарнианските сили. Докато хората на Балкус смогнат да се приготвят за бой, всички те щяха да са мъртви.
Водени от природата и инстинктите си, сарнианските войници заемаха местата си бързо и без излишна суетня. За разлика от тях Балкус се видя принуден да крещи по хората си, които се лутаха слепешката и току се блъскаха един друг в тъмното. Броени минути по-късно сарнианците потеглиха. Балкус чу заповедта в главата си и я повтори на висок глас, за да я чуят и неговите войници. Небето още не беше просветляло, но сражението срещу осородните започваше.
Мравкородните не виждаха в мрака и това не беше тайна за никого. Включително и за противниците им, които също като тях бяха създания на деня. Имперските съгледвачи вече бяха докладвали за придвижването на сарнианската армия и за всички беше ясно, че на заранта вражеските войски ще са достатъчно близо, за да влязат в битка.
Само че за разлика от враговете си, мравкородните бяха в постоянна мисловна връзка помежду си, способност, която им даваше значителни предимства — да се бият като един, да се защитават взаимно, да виждат през очите на другарите си. По-очевидната част от приложенията на мисловната мрежа беше широко известна. Едно от не толкова очевидните й приложения беше свързано с логистиката, което в конкретния случай позволи на десет хиляди сарниански войници да напуснат в съвършен ред лагера си няколко часа преди зазоряване и да потеглят към имперския стан. Тази тактика мравкородните не бяха използвали досега, но и заплахата, която Империята представляваше, също беше безпрецедентна по своя характер. Сарнианският цар и неговите тактици бяха стигнали до решението предния ден, минути по-късно заповедите бяха предадени и разяснени на цялата войска.
А логистиката им, тя беше образцова! Десет хиляди души в непрогледния мрак на облачна нощ, всеки от които знаеше в детайли къде се намират всички останали и какво има под собствените си крака, така че да не се блъсне нито веднъж във войника от предната редица, нито да настъпи съседа си. Намазали бяха с кал броните си, почернили бяха оръжията си. За една толкова многочислена тежка пехота сарнианците се движеха безшумно и в пълно безмълвие, само звън на метал нарушаваше от време на време тишината.
На различно разстояние пред армията по земя и по въздух напредваха отрядите за бързо реагиране — стотици богомолкородни бойци от Древната съобщност, мухородни, молецородни лъкометци, мъже и жени, за които мракът не беше пречка, пратени със задачата да открият и елиминират съгледвачите и предните постове на осородните. И те като сарнианците се придвижваха в пълно мълчание, невидими по силата на уменията си, на Изкуството си и на безлунната нощ. Бяха безмилостни, убиваха с острие или стрела, без предупреждение и без пропуск. Генерал Малкан не се беше скъпил откъм разузнавачи, компенсираше нощната слепота на своите хора със силното зрение на мухородни съгледвачи и с многочислени предни постове, които да го предупредят при първия знак за нападение или засада. Никой от тях не доживя да вдигне тревога.