Колкото до Балкус и другите съюзници — с тях никой не знаеше какво да прави. След като изработиха стратегията на предстоящото сражение, сарнианските тактици се изправиха пред проблема с тримата командири и техните подопечни войници, които не се вписваха в плановете им, но пък бяха твърде многобройни, за да се прахосва потенциала им в бездействие. Накрая решиха да пратят Балкус на десния фланг с инструкции хората му да се движат след основната част от армията, като предпазна мярка, в случай че някой бръмбар се спъне в съседа си и вдигне олелия. При тях бяха таркианските емигранти на Паропс и малкият ценийски контингент на Плиус; също и колегиумските търговски роти със своите щраколъкове и гвоздистрели.
Войниците от колегиумския контингент не бяха в мисловна връзка помежду си и единственият начин Балкус да ги държи в що-годе нормален строй беше да им крещи постоянно, но колкото повече наближаваха врага, толкова по-опасно ставаше това. Колоната им се разтегляше постепенно, неспособна да поддържа бързото темпо на сарнианците, и Балкус стискаше зъби от яд и безсилие. Стискаше зъби и се надяваше процентът на изгубилите се в мрака да не е твърде голям. Утешаваше се с мисълта, че тук, в ариергарда, е малко вероятно хората му да вдигнат под тревога осородните с нескопосното си придвижване.
А в главата му се ширеха сарнианските офицери. Опитал се беше да блокира гласовете им, но после отстъпи пред аргументите на здравия разум, защото данданията от заповеди и доклади съдържаше важна за него и хората му информация. Балкус отдавна не се смяташе за син на Сарн, но ето че Сарн го беше погълнал така или иначе. Чувстваше се като тресчица, повлечена от пълноводната река на настъплението, чуваше постоянните наставления на тактиците за корекции тук или там в предната линия, за ускоряване на темпото, чуваше и рапортите на офицерите от авангарда — за елиминирани вражески съгледвачи, за топящото се разстояние до имперския стан.
А после дойде заповедта за атака и Балкус ускори несъзнателно стъпка, откъсна се от хората под негово командване. Онези, които вървяха непосредствено зад него, хукнаха да го настигнат, следващите в колоната последваха примера им, увличайки на свой ред хората след себе си, и така неизречената заповед за щурм се разпространи сама. Хиляди мечове напуснаха ножниците си в мрака, стотици арбалети бяха заредени в движение.
Балкус долови точния момент, когато имперската армия реагира като единен организъм на опасността, регистрира появата на внезапно, масово и непредизвестено раздвижване в обсега на запалените факли, в самата периферия на лагера, охранявана уж от часови, които така и не бяха вдигнали тревога. Усещането беше много странно, сякаш макар и само за миг, осородните се бяха включили в мисловната мрежа на сарнианците, изпращайки мощна вълна от смесени чувства, сред които изненадата доминираше.
А после сарнианският авангард заля периферията на имперския стан въпреки спорадичния ответен обстрел с енергийни залпове, прегази крехкия пръстен на постовите и продължи напред.
— Хайде, раздвижете се! — изрева Балкус на хората си, на Паропс и Плиус, и на цялата си шарена команда. — Готови за стрелба! След мен! — И хукна напред, без да ги чака. Все щяха да го настигнат някак. Предаде се на общия ум и прати най-важния въпрос за момента: „Къде ни искате?“
Генералът крещеше на осородните войници, които се щураха край него, в отчаян опит да привлече вниманието им. Салма го нападна едновременно с друг член на изпълзялата изпод земята спасителна банда — едра бръмбарородна жена, размахала обикновен ковашки чук. Малкан я посрещна освирепял, наведе се да избегне връхлитащия чук, после изстреля жило право в лицето на нападателката си. Салма стовари меча си върху хълбока му, ала острието се отплесна от тежките генералски доспехи. Малкан залитна от силата на удара, изгуби за миг равновесие, но после замахна с меча към Салма в опит да си осигури пространство.