„О!“
Би трябвало да се гмурне странично, но направеше ли го, Аксрад щеше да се залепи зад нея и да й види сметката. Стрела профуча през счупения прозорец право към обшивката на двигателя.
Таки започна да брои. Три стрели я подминаха, четвъртата се заби в меката плът над лакътя й. Тя изкрещя.
Дръпна освобождаващия лост, капакът на кабинката се отдели и пропадна надолу, тя се оттласна въпреки болката и призова крилете си.
Аксрад издигна носа на леталото си в последния възможен момент — закъсня, защото в желанието си да я свали така и не разбра, че вече го е направил.
Таки едва не попадна между двете машини. Спасиха я бързите мухородни рефлекси, задействали се миг преди празният очукан „Еска Воленти“ да се вреже в леталото на Аксрад. Крилете на двата ортоптера се скършиха, носът на „Еска“ се заби в корема на имперската машина.
Таки не видя дали осородният е успял да излети, преди двата умиращи ортоптера да пропаднат в лудешка спирала към земята.
Имаше само малка кама у себе си, а балонът на „Звездно гнездо“, който закриваше небето над нея, беше огромен и здрав… но нямаше значение, защото някой друг разполагаше с далеч по-ефикасно оръжие от нейното.
По всичко личеше, че Вечерницата, старият пират, и преди си е имал вземане-даване с въздушни кораби. Колко ли дирижабли беше нападал в небето, принуждавайки ги да се спуснат към водите на Езгнано, право в капана, устроен там от неговите бандити? „Пустота“ се спусна ниско над изпънатото платно на балона, черна, зловеща на вид машина, бронирана и четвъртита, с естествената грация на летящ бръмбар. От корема й стърчаха две завити остриета, дълги колкото човешки ръст. Нищо изящно нямаше в атаката. Пиратът хвърли леталото си срещу балона на „Звездно гнездо“ и го разпра по цялата му дължина, отваряйки два успоредни прореза в платното, дълги по двайсет метра и повече.
В първия миг Таки се уплаши, че дори това ще се окаже недостатъчно, ала скоро разликата си пролича, лекият газ започна да излиза от нарушената обвивка, исполинският балон се килна, провисна и гордостта на имперския въздушен корпус пропадна към града, който бе пратен да завладее.
Не искаше да си ляга. Вместо това седна на писалището си, отрупано с доклади и карти, с надежда да придобие поне бегла представа за последното развитие на нещата.
— Трябва да поспиш, разбери — настоя Ариана. Стоеше на прага на кабинета му, увита в една от неговите роби, която й беше възширока. — Стенуолд, утре пак ще те извикат на стените.
— И аз ще отида — отвърна той. Ръцете му трепереха, забеляза Ариана. — Виж само колко неща ми дадоха. Хартията е проклятието на този град! Водим война, а всички се чувстват длъжни да я опишат на хартия и да ми връчат писанията си за четене!
— Ами, не ги чети — посъветва го тя. — Едва ли ще научиш нещо, което не знаеш така или иначе.
— Да, но може и да има нещичко — каза той. — Как да ида утре на стената, като знам, че може да съм пропуснал онази важна подробност, която да наклони везните, онзи недостатък, пролука… — Той стисна юмруци.
Тя се приближи и сложи ръце на раменете му.
— Стенуолд, моля те. Ела да си легнеш.
Цялото му тяло се тресеше.
— Какво ще правя? — изохка с изтънял гласец той.
— Стен… Победихме векианците, нали?
— Империята не е като векианците. Генералът ми го каза в прав текст, но тогава аз не обърнах внимание. Векианците не ни удариха толкова бързо и толкова силно. Векианците нямаха хиляди войници, които да се издигнат във въздуха и да прескочат стените ни. Вече изгубих… — Гласът му секна. — Вече изгубих една трета от хората си, а се сражаваме едва от два дни. Не можем да ги удържим.
— Но…
Той скочи изведнъж с вик на гняв и безсилие, събори стола си, преобърна цялото бюро, карти и документи се разпиляха по пода. Лицето му беше разкривено до неузнаваемост. Ариана се дръпна уплашено и той заби юмрук в стената.
— В Амфиофоса вече говорят за капитулация — кресна той, втренчил поглед в пропуканата мазилка. — И че ако Теорнис не бил пристигнал с корабите си, нямало да удържим града и срещу векианците. И е вярно, мамка му. Но кой ще ни спаси този път, Ариана? Вече разгърнахме войната максимално. Ние… не, лично аз се погрижих осите да се сражават по всички фронтове — тук, при Сарн, във Федерацията, в Соларно, в Паешките земи… И сега плащаме цената! Към кого да се обърнем за помощ сега, когато стените ни се клатят? Няма към кого!