— Тя е занаятчия, така че какъв е проблемът? — попита Дрефос. Не повиши глас, но тонът му беше толкова остър, че стигаше надалеч. Вятърът, който всички очакваха, още не беше задухал; въздухът тежеше неподвижен.
— Един от нашите занаятчии рече, че се опитвала да я повреди — обясни войникът. Многозначителният му тон подсказа какво мисли осородният за шарения екип на Дрефос. — Саботаж, тъй рече. И да сме я доведели при вас, а ако вие не вземете мерки, той щял да уведоми губернатора. Тъй де, тя е от техните все пак.
— Аз пък винаги съм си мислил — каза Дрефос, толкова тихо, че думите му едва ли стигнаха до войниците, — че тя е от моите. — Замълча за миг, вперил поглед надолу, опрял разноликите си ръце на парапета. Касзаат го гледаше предизвикателно, дребна и крехка в сравнение с войниците зад себе си. Тото усети как стомахът му се свива на топка.
— Помощновойскови сержант Касзаат, крачка напред — нареди Дрефос и тя се подчини автоматично. — Имах ти доверие — продължи той. — С какво толкова те обидих, че да заслужа това? — Гласът му отново се чуваше ясно, достатъчно силен, за да стигне до нея. — Дадох ти чин, осигурих ти удобства, измъкнах те от безименните робски редици, избрах те сред хиляди други. Как, тогава, се стигна дотук? — Смутен от искрената тъга в тона на шефа си, Тото осъзна, че Дрефос наистина не разбира. Господарят на машините се беше сблъскал с проблем, пред който непобедимата му логика беше безсилна.
Касзаат клатеше леко глава, вперила поглед в Дрефос. Силуетът му се отразяваше в очите й — силует на противоестествено чудовище, което не може да види онова, което е очевидно за всички останали.
„Дори войниците виждат проблема по-ясно от него“ — помисли си Тото миг преди Касзаат да извика:
— Дрефос, те са моят народ! — Смелите й думи моментално промениха отношението на войниците; те взеха да свиват и отпускат юмруци, един прихвана по-удобно щраколъка си. Тото срещна за миг погледа на Касзаат и потръпна от омразата, която видя в очите й. Заварила го беше тук, при своя враг, а нямаше как да знае, че Тото е дошъл с не по-различна от нейната цел. „Същата цел… но провалена. Дрефос за нула време успя да ме разубеди.“
— Но, Касзаат — продължи Дрефос, все така дълбоко наранен, абсурдно наранен от предателството й, — как е възможно да избереш случайния факт на произхода си пред нашата работа? — Това каза полуродният Дрефос, полуроден като самия Тото. Двама мъже без народ и без дом.
Касзаат нададе вик на дива ярост, метна се внезапно напред и вдигна ръка нагоре към Дрефос, почти като войник, който поздравява уставно своя командващ офицер. Тото изкрещя името й, видял как тъмнината се размества и оформя силуета на стрелналия се конощипороден. Касзаат беше изненадала всички им, довели я бяха под стража и невъоръжена, но като всеки добър фокусник и тя криеше нещо в ръкава си.
Тънко метално дуло със сребрист блясък, дълго само трийсетина сантиметра, максимално опростен щраколък, който сама беше конструирала. Появи се в ръката й мълниеносно, Касзаат натисна спусъка и Тото видя как нещо се стрелва на педя от лицето му — всъщност не го видя, а усети движението му. Дрефос залитна назад, Тото се обърна и видя края на стреличка, потънала дълбоко в рамото му близо до ключицата.
Касзаат продължи устремно напред, макар че каква беше следващата стъпка от плана й, Тото никога нямаше да разбере. Първото жило само облиза хълбока й, а щраколъковият снаряд я подмина — изненадващият й ход беше сварил войниците неподготвени. Уви, не така стояха нещата с Големия Грейв. Тежката му брадва се стовари откъм мрака, побрала в себе си колосалната сила на двуръкия му замах, и се заби в гърдите на Касзаат. Тялото й се сгъна като хартиена изрезка под нечовешкия натиск и тя политна назад към войниците, които се пръснаха стреснато.
Тото усети сблъсъка като физически удар срещу собственото си тяло, осъзна, че е вдигнал своя щраколък, своя великолепен щраколък за многократна стрелба, и без никакво колебание натисна спусъка. Оръжието пристърга в ръцете му — механизмът имаше нужда от допълнителна настройка, — но въпреки това произведе желаните изстрели.
Три от тях уцелиха Големия Грейв, разръфаха исполинския торс на конощипородния и го повалиха на колене. Останалите покосиха войниците, които още зяпаха сащисано тялото на Касзаат. Оръжието се тресеше в ръцете на Тото, но снарядите му пронизваха плът и броня с еднаква лекота. Всичко стана толкова бързо, че само последният войник съобрази какво става, вдигна глава и погледна палача си в очите, преди да се строполи мъртъв на свой ред.