— Е, майоре, как ще извъртим номера? — попита той, събрал сили да надвика рева на двигателя.
„Майор или капитан?“ — запита се Талрик. Като майор от Рекеф ли да се представи, или като капитан от редовната армия? По-лесно би било да действа от името на Рекеф, но майор от тайната служба с неговото описание можеше да разбуди нечии спомени за черния списък с изпадналите в немилост. С късмет като неговия току-виж попаднал на още един, след Бродан, който хем го познава, хем е чул за неприятностите му.
— Вече виждам града — извика Че откъм пилотското кресло. Беше се навела напред и се взираше с присвити очи през тесния наблюдателен процеп. Видимостта намаляваше допълнително заради проливния дъжд, който вятърът носеше на пелени. За щастие, „Сатър“ беше солидно транспортно летало. Талрик се съмняваше, че някой по-лек съд би издържал на лошото време през последния ден. Зимата се беше разлютила, решила да прегази за последно източната част на Равнините, преди да отстъпи пред пролетта.
С известна изненада установи, че се чувства притеснен като актьор, комуто предстои да излезе на сцената. „Не е истина. Та това е професията ми.“ Или поне беше до неотдавна.
— Къде да кацна? — попита Че.
— Аз откъде да знам? — тросна се Талрик. — Строителите на града едва ли са предвидили летище, освен ако не са били дори по-умели предсказатели, отколкото им се приписва в легендите.
— Чакай, чакай. Виждам нещо — съобщи Че. — Импровизирана писта. Заравнено поле с няколко барачки. Има хелиоптери и един въздушен кораб с изпуснат балон. Ще кацна до тях. Талрик, ти си готов с речта си, нали?
Талрик кимна, но си даде сметка, че момичето не може да го види, затова каза:
— Да, май съм. — Поне в неговите уши твърдението прозвуча крайно неубедително. Така или иначе, скоро щеше да се разбере колко струва речта му.
„Сатър“ и вятърът си размениха по един силен удар, после бунтът в стомаха на Талрик му подсказа, че се спускат рязко надолу. Ахеос нададе стон. Странно беше, че летяща раса като молецородните понася толкова зле механичните полети. После машината се стовари тежко на пистата, Талрик изхвърча към стената и се стовари по задник, а Ахеос изпъшка от болка. Но това не беше най-лошото — „Сатър“ се хлъзна странично и в главата на Талрик се заредиха панически мисли за височината, на която се намираха, за тесните планински платформи, за импровизираната писта, която на практика беше разкаляна ивица пръст… Вкопчи се в привързаните за пода варели. Ако успееше някак да стигне до люка и да го отвори…
В същия миг „Сатър“ се удари в нещо солидно, плъзна се няколко метра назад и най-сетне спря на едно място.
— Някакви войници бързат насам — уведоми го услужливо Че. Талрик се изправи, отиде при люка и освободи заключващия механизъм. Дъждът се втурна решително насреща му през отвора, но той призова крилете си, излетя и кацна върху извития корпус на машината. Наистина идваха войници, цяла дузина, някои на бегом, други летяха във въздуха, и всички размахваха копия. Той ги изчака търпеливо. Дъждът моментално, намокри косата му и туниката под металната ризница. Веднага щом видяха, че от непознатото летало е излязъл осороден офицер, войниците забавиха крачка. Един сержант кацна пред Талрик и козирува.
— Извинете, не бяхме уведомени, че…
— И не би трябвало — прекъсна го Талрик. — Нужна ми е квартира за трима, инженер да погледне машината и спешна среща с дежурния офицер. А, и съберете лекарски консилиум. По възможност от местни доктори.
Сержантът мигаше насреща му.
— Първо трябва да попитам кой сте и какви са пълномощията ви.
„Да видим как ще се търкулне зарът.“
— Капитан Манус, сержант. Пътувам за Капитас. Останалото ще обясня на дежурния ви офицер, не се безпокойте.
Сержантът още не изглеждаше убеден, но опитът на Талрик показваше, че това рядко е пречка. И наистина сержантът прати част от хората си да изпълнят дадените от Талрик указания, а повече от това едва ли можеше да се очаква.
— Добре — похвали го Талрик. — А сега нека двама от войниците ви се качат в леталото. Вътре има ранен, трябва да го пренесат на сухо по най-бързия начин.
Той скочи пъргаво през люка, убеден, че сержантът ще го последва лично, за да не го изпуска от поглед, което ще му даде възможност да го спечели без бавене на своя страна.
Сержантът и един войник влязоха след него и спряха на място, като оглеждаха с подозрение Ахеос и Че.