— Нещо притеснява ли ви, сержант? — попита остро Талрик.
— Капитане, тези са…
— Слуги на Империята, сержант — твърдо каза Талрик. — Сигурно сте чули, че се води война. И че има места, които не са безопасни за слугите на Империята. — Постара се да подчертае правилните думи, защото един офицер от тайната служба, от страховития Рекеф, никога не би признал гласно какъв е, но понякога беше полезно хората да се досещат с кого си имат работа.
Сержантът не беше глупав, пък и за никого не беше тайна, че външната служба на Рекеф често прибягва до услугите на агенти от всякакви раси. От подозренията му не остана и следа — мъжът козирува отсечено и зараздава заповеди на хората си. Дотук добре, помисли си Талрик.
Скоро след това Ахеос бе настанен в една лечебница, неколцина молецородни го оглеждаха нервно от прага на стаята, Че седеше до леглото му. По същото време Талрик стоеше пред местния офицер на външната служба.
Сержант всъщност, установи с облекчение Талрик. Не беше въпрос на късмет, разбира се — Тарн, изглежда, бе най-долу в скалата с приоритети на Рекеф и службата беше поверила ръководството на местното си представителство в ръцете на обикновен сержант. Нищо чудно сержантът да беше и единственият представител на Рекеф в Тарн. Никой не се интересуваше от такива забутани провинциални места. Основната задача на тукашният имперски гарнизон сигурно беше да държи отмъстителните молецородни далеч от Хелерон, което обясняваше и защо губернаторът на Тарн е само майор, а представителят на Рекеф — сержант. По-късно сигурно щеше да се срамува от грубия начин, по който си присвои пълномощията на бедния рекефски сержант, но в момента на деянието се почувства добре — явно отдавна беше държал под похлупак гнева си и натрупаната агресия бе намерила за нужно да се излее точно сега.
Новината се разпространи като горски пожар. Докато вървеше по коридорите на Тарн, осветени след нашествието със сглобени от подръчни материали газени лампи, Талрик със задоволство установи, че и местни, и завоеватели бързат да му сторят път и го сочат един на друг като „човека от Рекеф“. Толкова голямо беше облекчението му, че за кратко наистина се почувства такъв, човек от Рекеф, и съвсем забрави за Че и Ахеос. Воден от тази самозаблуда, Талрик отиде право в покоите, които му бяха подготвили — хубави стаи с големи прозорци, изсечени в скалното лице на планината, — и зачака там информацията, която беше поискал. Защото какво друго би направил един офицер от Рекеф при пристигането си, ако не да прегледа докладите и да разпита местните информатори?
Че беше настояла да остане с Ахеос, но молецородните отказаха да се заемат с лечението му в нейно присъствие. Явно смятаха, че наличието на бръмбарородна в обителта им е по-нетърпимо от присъствието на всякакъв брой осоиди. Заеха се с Ахеос едва след като тя напусна неохотно лечебницата. Лекарите дойдоха преди разпитвачите — редуваха мехлеми и отвари, напеви и заклинания в сложен целебен ритуал. И така цели два дни. Когато дойде ред на въпросите, Ахеос се чувстваше достатъчно силен да се надигне на лакът. Ако не друго, поне можеше да гледа разпитващия го в очите.
Разпитваше го молецородна със сурово лице на границата между младостта и средната възраст. Придружаваха я млад писар и жена с тояга. Тоягата определяше носителката като охрана, макар че присъстващите осородни никога не биха се досетили. Сигурно бяха забранили да се носи оръжие в града, предположи Ахеос, но в техните очи тоягата не заслужаваше внимание.
— Разбрах, че си агент на Рекеф — каза първата жена, като се постара да вложи въпросителна нотка в гласа си, колкото да стане ясно, че все още не са го осъдили като предател. Присъствието на лекарите вече го беше навело на този извод, но предпазливостта никога не беше излишна. Току-виж се оказало, че само въображаемата му връзка с имперския завоевател го предпазва от гнева на собствените му хора.
— Само това ли сте разбрали? — попита Ахеос. Гласът му още не беше укрепнал, но той нарочно говореше по-тихо, отколкото му беше по силите, така че жената да се напряга за всяка негова дума. На този етап думите бяха единственото му оръжие.
— Ти си Ахеос — отвърна тя, — и не си си тръгнал оттук, покрит със слава. Всъщност цяло чудо е, че изобщо си успял да напуснеш Тарн. За последната година си успял да се превърнеш от посредствен ученик в откровен отцепник. А накрая… ето те пак тук.
Той се постара да прикрие чувствата си.
— Нима човек не може да се върне у дома? Отсъствах известно време, вярно е, но не знам да са ме осъждали на изгнание.